Поезия

Далнина

Боян Ангелов 29 август 2024

Далнина

Аз земното изгубих – спечелих небесата...
Пейо Яворов


Нощта е плисък... Синя е мъглата.
Стихът ще е гребло,
крило и рало,
преди да превъзмогне далнината
на пътя
от Чирпан до Анхиало.
Стихът е взрян
в безбрежните талази
и ще помилва
стройните гъркини,
но ще се влюби гибелно
в онази –
с коси най-черни
и с очи най-сини.

Денят проглежда
и успокоява
с отблясък ален
смуглия всемир, а
от паметта до късната представа
стихът
ще продължава да се взира
към дирята от сребърни пасажи
и сам ще стане зарево,
и с бистър
финес
ще вгражда нощните миражи
на мидата
в изгряващия бисер.

Макар и раздвоен,
стихът отнася
все още
непрежалената нива
в планинската безмерност
многогласа,
в хайдушките копнения
се влива
и сабята му като гилотина
преодолява
тъмната измама,
щом няма свобода
наполовина,
както любов на половина няма.

А в Анхиало
залезът бродира
смокинови ухания
високо
над покриви и чудеса
и спира
в пристанището му зеленооко,
и вижда невидяното,
и търси
с възторжени усилия мечтата...
Загубил вярата
и обичта си,
стихът е завоювал
небесата.

 

За автора

Боян Ангелов

Боян Ангелов Иванов е роден е на 27 август 1955 г. в Панагюрище. Завършва “Философия” и “Българска филология” в Софийския държавен университет. Печели аспирантура в Института за философски изследвания при БАН и през 1992 г. получава научната и образователна…

Всички текстове и книги

Коментари

ПИ
Пепа Иванова Нед., 9 март 2025 - 20:33
В почти всичките си стихосбирки Боян Ангелов бродира своето бездарие. Вероятно само той се вижда велик в глупостите си.
ГП
Георги Петров Нед., 9 март 2025 - 20:34
Напълно подкрепям горния текст.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.