 
    
    Краснопис
	Да бъда слаб не ми се иска
	и пренареждам без охота
	под сянката на обелиска
	остатъците от живота.
	Не ме е срам да препродавам
	надеждици неослепени,
	а после да преодолявам
	непредсказуеми промени.
	Такъв ли съм, или така е
	предначертано от съдбата?
	Убиецът ще се покае
	пред бездната на свободата.
	Палачите ще се разплачат
	под скелета на ешафода.
	Неспирно ще кове ковачът
	меч с неръждаема природа.
	В такова бъдеще живея
	и миналото не е мило,
	но страх ме е, че не умея
	да пиша с кърваво мастило.