Електронно списание за литература

Меридиан 27

Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.

Поезия

Старата къща

Прибирам се в старата къща – във спомени свидни заключена... Никой на прага не ме прегръща, а къщата е полусрутена...

Поезия

Един живот – живей го както трябва!

Един живот – живей го както трябва, не се поддавай на случайността! И тайничко не се надявай, че ще излъжеш кармата!

Поезия

Горчива истина

Горчива истината е била и всички я наричаме такава. И честичко се крием зад лъжа, че уж не искаме да нараняваме!

Поезия

Учудваща възможност

Не сте ходили, да кажем, на Малдивите. Много са далече. Там отвъд... Все пак съществува вероятност да ги видите...

Поезия

Ниша

Понякога си мисля през нощта: Каква неистова борба се води между войнствената глупост на света и бранещата мъдрост на природата!

Поезия

Неделен гост

Беше кратък – както други път – градският ми сън под селска стряха. Чувам: разприказва се дъждът и петлите дрезгаво пропяха.

Поезия

Но друг да каже...

Не знам каква е тази странна дарба – и видима, и не съвсем. Ала разбрах...

Поезия

Там, където се връща светлината

Там, където думите свършват, започва Домът. Не онзи с ключ и покрив, а онзи, в който душата се прибира, без да пита.

Поезия

Думите, които не бяха казани

Тя стоеше на прага на деня. Пред нея – светът, какъвто би могъл да бъде. И не каза нищо. Нито реч, нито лозунг, нито клетва. Само замълча...

Поезия

Гласът отвъд стените

Гласът не идваше отвън. Идваше отвъд. Той не беше шумен. Не настояваше. Не обясняваше.

Поезия

Молитва без думи

Има моменти, в които не мога да кажа нищо. Не защото нямам какво, а защото всяка дума е прекалено малка за това, което душата ми иска да изрече.

Поезия

Среднощен бриз

Среднощен бриз косите нежно ми погалва и любовна песен тихо на ухо ми шепне, приканва ме със своите длани нежни в прегръдката му да потъна, да забравя грижи и да се отпусна.