Поезия

Заедно

преди 4 months 1 седмица

Слънцето винаги ще носи твоето име.
И всяка една звезда на небето.
Ще блести и приканва: “Достигни ме!”,
оглеждайки се, влюбена, в морето.

Смразяващо мълчание

преди 4 months 1 седмица

Колко пъти захвърли любовта ми?
Гневен на себе си, грижовно я прибра.
А въпреки нанесените му незаличими рани,
сърцето мое пак теб избра.

Най-скъпоценното нещо

преди 4 months 1 седмица

Да намразя теб, значи себе си да мразя.
Знай, не бих могла!
Въпреки раните, в сърцето си продължавам да те пазя,
защото ти и аз сме една душа!

Макове

Автор: 
преди 4 months 2 седмици

Ален мак с цветчета като капки кръв,
отронили се някъде от дъното,
на някакво сърце отдавна уморено
да прелива, да се пръсва...

Хипнотично

Автор: 
преди 4 months 2 седмици

Свещи догарят, разтича се восъкът,
в пламък танцува неясно видение.
Над тях синкав дим се извива и носи се
и се разтваря с прозирно трептение.

Мед в стъкло

Автор: 
преди 4 months 2 седмици

Медът прегърнал восъчните пити,
златистокехлибарен свети сладък,
откраднат миг наслада от пчелите,
зад гладкото стъкло блестящо хванат.

Думите пропадат по спирала

Автор: 
преди 4 months 2 седмици

Думите пропадат по спирала
и вечно се въртят едни и същи.
Капят като крушата презряла,
която все така расте пред вкъщи.

Има такива мъже

преди 4 months 2 седмици

Има такива мъже –
обръщат с хастара
нагоре
дрехата ти по мярка...

ΣΕ ΕΥΧΑΡΙΣΤΩ

преди 5 months 2 дни

Στήριξη μου μεγάλη και μαγική
Που σε έψαχνα κοντά μου μιά ζωή
Αλλού σε αναζητούσα – εικόνα θλιβερή
Στο πλευρό μου είσαι – είμαι αισθηματικά τυφλή

Стопанката на планината

преди 5 months 3 дни

“В полите на Витоша” е коленичил
градът, който все “расте, но не старее”.
Над него, в зеленото, аз заприличвам
на планината и ведите в нея.

Страници