Бастет – котката на съседа
... и преди да се усмихне трънестият нар, тя стъпваше по покрива на забравения склад. зимата да прихне – все без господар се носи в нощта като йонийски лад.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
На словото във храма
... а Пегасът мой пръхти, земята рие със копито. Но, ти... не го съди! Не, не е от конете тихи! Галопира все напред. Нравът му е лют, и когато най е блед – пред конете бити, последни сили впряга – стига пръв Всемира.
До стената на плача
Докато вретеното ми още преприда тънката нишка живот, аз се решавам на всичко и тръгвам към Божия гроб с други – досущ като мен с угнетени...
Красиви мигове
Да те докосне сянката на птица. Морето да ти каже свойта тайна. Да чуеш ясно как земята диша. С очи да плуваш сред звездите плавно.
България
България – дете на Слънцето и Светлината! Земя от Рая! На Бог въздишката в сърцето си стаила. Попила в себе си от всичко най-прекрасно! Води – събрани от сълзите на кристали!
Носталгично
Понякога сънувам, че съм птица и се завръщам в родната земя. Прегръщам моята сестрица – букет от здраве да й подаря.
Кръстопът
В мъгла от заблуди светът е обвит и облаци плачат с ранени сълзи. Там някъде в булото скрит вселенският грях над всички тежи.
Езикът на моя народ
Език древен на моя народ – роден от дух и вяра вековна. Език красив на българския род в безсмъртни песни възпят.
Проблясък
Живот, копнеж и пак провал. И в лапите на дебнещия странник. Душата ти, увиснала на връх кинжал, лукавия отдолу чака своя празник.
Подарява се сърце
Подарява се сърце, до болка вярно и наивно! Позастаряло, уморено, но непречупено и силно... Измъчвано, кървяло, често тежко наранено, Разкъсвано на части, със сълзи наново съживявано.
Къде си ти, любов?
Приказно красива, топла и мечтана, кристално крехка или кована от стомана, ту страстна, пламенна, горяща, ту тиха, дълбоко спотаена, но кипяща...
Самота
Самотен съм, макар и сред приятели, а на душата ми скала тежи... Затворя ли очи – пред мене пак явява се момичето, пристигнало от моите мечти...