Удавени мечти по слепи улици
душата ми насън кръстосват.
В омълнени дървета – мъртви гургулици.
Опърлените им сърца крилата не докосват.
И ветрове, обесени по мачтите на кораби,
За този свят, мой Боже, на теб съм благодарен –
свят за живот и търсене, създаден.
Изпълнен с отговори скрити, пътища незнайни,
един живот не стига да разгадаеш всички тайни.
