Помилвани от чудо
В пространството на поносими рани се движим към целта съвсем сами. Отхвърляме с усилия възбрани, докато светлината прошуми.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Маркъс, момчето на Ели
Завърни се със нея в подарения спомен и в български рай посади си дръвче. Аз въздишка по теб тихичко ще отроня, мое мило английско малко момче!
В парка
Обсебени от слънчев похлупак, край сенчестия мирис на дърветата, броят си часовете в този парк кварталните съдби преплетени.
Лора изпраща войводата Яворов, 1912
Сбогуваш се внезапно и красиво. И нямаш време за прощален жест. Но от къде намери тази сила – да скъсаш лудо тънкото въже...
Жена за сънуване
Сърцето ми пророни таен страх, но светлината мигом я хареса. И ето – героинята познах на Яворов от първата пиеса.
Край огъня
Стъпил край затихващия огън, взирам се молитвено назад. Имам само дребните тревоги, дето вече чакат свой разпад.
Панихида за делфините
Делфините – от немота прегракнали, се крият във миражи, редом с корабите. А там ги чакат котвите ръждясали, от ангел спуснати под сенките на облаци.
Врачуване по облаци
Като врачка на облаци гледам – по утайка от тяхното сбъдване. А дъждът си допива кафето и узрява дъга на разсъмване.
На педя от вечността
Едва на педя от самата вечност, далечината ми изглежда близо. И без това не виждам по-далече. А там дали изобщо нещо има?!
Изкупление
Спасителят изкупи греховете ни, ала човекът продължи да прегрешава. Защо бе нужна тази саможертва, щом днес е невъзможно да си праведен.
Игра на стъклени топчета
Играе съдбата на стъклени топчета, избутва ни все от кръга, надраскан небрежно и даже нарочно по-цветен от майска дъга.
На Нова година
Ти за мен що носиш, о годино нова! Пак ли тяги и мъки, и болест готова?