Не е съвършена розата дива поомачкани са някои листа с бодли изглежда невежлива, ала достойно стои и в калта.
Очите ти влюбени забравих и бръчиците, когато се смееш срещу желанието се изправих света със мен да завладееш.
С крак върху педала на газта достигах бързо предела в мислите не усещах скоростта нишката на контрол бях разплела.
В битка за контрол да победя отказах, към теб изпитах дълг от тази клетка да те освободя – не подхожда на никой вълк.
Там са, макар да не се виждат всяка целувка и докосване спомени лесно прииждат за страст и плячкосване.
Слънцето горещи целувки ми изпраща. Вятърът ревниво лицето ми разхлажда. И брегът с килим от водорасли пак застлан е, а морето гали ме със мокрите си длани.
Обичам нощта, защото на умората съблича палтото. Когато се върнеш вкъщи прегръща те, без да се мръщи.
Дъжд пороен вали ли, вали, по стъклото се стичат сълзи. Времето – мрачно, студено, като чувство несподелено.
Облак мрачен слънцето скри. Вятърът роши моите коси. Въздухът замириса на дъжд и заваля порой изведнъж.
Не ме наричай маце или котка! Да, мога да бъда гальовна и кротка. Да ходя с грациозна походка, като истинска сиамска котка.
