Екатерина Каравелова

Екатерина Великова Пенева-Каравелова е родена на 21 октомври 1860 г. в гр. Русчук, административен център на Дунавския вилает, в “болярската махала” Вароша.

Ползвала се с авторитет сред русчушкото общество, финансирала благотворителното дружество “Добродетел” и имала голямо влияние сред жените. Учредителка на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитета за защита на евреите, съпруга на Петко Каравелов.

Екатерина Каравелова се отдава и на писателска дейност. Пише политически фейлетони, литературна критика, преводи. На страниците на в. “Търновска конституция” излизат нейните подлистници под различни псевдоними. Владее руски, френски и немски. Превежда Толстой, Достоевски, Юго, Мопасан, Флобер, Дикенс и др. През 1889 г. Петко Каравелов под псевдонима Камен Чернев основава “Библиотека Св. Климент”. Две трети от преводите там са на Екатерина Каравелова. За памфлетите на Пол-Луи Курие тя пише и обстойна историко-литературна характеристика. Към “Егмонд” на Гьоте дава критически анализ на драмата.

Екатерина Каравелова е носителка на много държавни и международни отличия: орден “За човеколюбие”, орден “За Гражданска заслуга” I степен, орден “За култура и изкуство” – сребърен, възпоменателен кръст “За независимостта на България 1908 година”, два пъти наградена с медал “Червен кръст” и много други знаци и шифри с вензели.

Умира на 1 април 1947 г. и е погребана по личното разпореждане на Георги Димитров при съпруга си Петко Каравелов. Гробът се намира зад апсидата на православния храм “Свети Седмочисленици” (бившата “Черна джамия”). Името на Екатерина Каравелова носят дружества, улици, училища, читалища в редица населени места в България и в чужбина, както и морският нос Екатерина Каравелова в Антарктика.