Лора изпраща войводата Яворов, 1912

Лора изпраща войводата Яворов, 1912

Сбогуваш се внезапно и красиво.
И нямаш време за прощален жест.
Но от къде намери тази сила –
да скъсаш лудо тънкото въже

на тихи страсти и големи клетви,
в които своя бог пресътвори.
Низвергнала илюзиите светли,
от ангела- хранител ти се скри.

Обичана. Отричана. Лъчиста.
Любовни птици спомени кълват.
Нима ще се лишиш сега от риска
орисниците да те изберат,

Той тръгва. И Съдбата само знае
дали ще бъде още утре взет.
Но твоето сърце портрет извая
на обич, закалена със обет.

Изпращаш го. И няма тука роля,
а истинска жена с обречен мъж...
Историята никога не моли.
Подрежда ни завинаги веднъж.