Поезия

За тръгващите си момичета...
И момичетата, отиващи си само
за календарните месеци.
За момичетата мъчно влюбени
в онзи, стария Созопол.

Огньове изгарят предела на зимата...
Тупти самотата... Назряла до пръсване.
Въпроси без отговор пият ми устните...
Трагизъм ще кажеш. Противен до втръсване.

Това е моят свят... И моето богатство...
Едно море широко и полъх на мистрал;
това е моят дом – едно моряшко братство,
с което от години напълно съм се слял.

Стопаните смениха своя дом,
а кучето оставиха на двора.
То цяла нощ ги търси мълчешком,
а призори задряма от умора...