Поезия

Космична моя

преди 2 months 2 седмици

Заплахите с апокалипсис
сълзата моя не подлъгват.
Светът едва ли ще ми липсва –
та той в главата е недъгав.

Орбити

преди 2 months 2 седмици

За кой ли път сърцата се кокорят
в нощта,
когато аз и ти засветим.
Прегърнати върху звезда там горе,
от нас валят метеорити цветни.

Монолог на момчето, което Левски уби

преди 2 months 2 седмици

Аз му простих.
Той не можа да си прости.
Тогава не разбирах и
някак всичко стана
изведнъж и ненадейно.

Спомен

преди 2 months 2 седмици

Насън ли е било,
мечтал ли съм
или се беше случило?
Не знам! Сега посред зимата ми...
Но спомням си...

Сглобка от чужди стихове

преди 2 months 2 седмици

Дъждът вали и мокри морето.
Водата му е солена и суха.
Рибите плачат...
То затова е солено.

Надеждите

преди 2 months 4 седмици

От време на време си храня надеждите.
До прага притихнали, вземат от ръка.
Доверчиви са. Все там ме чакат –
на кръстопътя между лятото и есента.

Пътят

преди 2 months 4 седмици

Между двете стъкла на прозореца
пълзи една буболечица... мравчица...
нещо още по-мъничко
върху гладкото чело
на небесното огледало.

Няма ме – а любовта...

преди 2 months 4 седмици

Няма ме – а си струваше,
а вдишвах-издишвах празници.
Можех цветно да нарисувам
всяка черно-бяла страница.

Знам ли...

преди 2 months 4 седмици

Да ти пиша, знам ли, ти чу ли –
в тази зима прокапа капчук.
Привечер, януари, а юли –
тук на прага. Тук-тук.

Вали

преди 2 months 4 седмици

Дъждът сърцето ми пристяга
в примка от коси на самовили.
Не помня откога,
но презглава завивам се с мъгли.

Страници