Поезия

Прилепът

преди 2 months 1 седмица

Аз съм прилепът,
който се блъска в твоя прозорец –
да се скрие
от свойте видения в тъмната нощ.

Вървя към дъжда

преди 2 months 1 седмица

И все вървя на запад – към дъжда,
и все повече се заоблачава.
Защо е жива вечната вражда
между нощта и светлото начало?

Така чука съдбата

преди 2 months 2 седмици

Извиват пътищата на съдбата, криволичат
и те запращат в глухи улички накрая.
Дори и пътищата страдат от двуличие
и обещават, а не те отвеждат в Рая.

Гара

преди 2 months 2 седмици

Краката всеки ден ме водят тук.
Посрещам и изпращам всички влакове.
В натрапчивия мирис на тъга, просмукан
във пейките, излъскани до смърт от чакане...

Гост

преди 2 months 2 седмици

Колко нощи подред този прилеп виси на тавана.
Неочакван и странен, виси като тъжно разпятие.
Малък звяр, в светлините на фарове хванат
и очакващ да падне чукът за небесна разплата.

Реквием

преди 2 months 2 седмици

Дърветата под твоите прозорци са израснали
над покрива.
Ветрец долита и в листата им шуми,
а ти отлитна надалече,
нависоко.

Писмо, изпратено по лебеди

преди 2 months 2 седмици

Какви ръждясали небесни капандури
смогваш да отвориш, татко мили,
та и оттам дланта ти
с пръсти, разкривени от артрита,
пак да ме закриля?

Сезони

преди 2 months 2 седмици

Времето в очите ми се утаява –
върху пролетните минзухари и кокичета,
върху кълнове, които от пръстта надничат,
се излива шумна, пъстра птича врява.

Проблясъци

преди 2 months 2 седмици

Порязах се
на острието на живота.
От вените ми, вместо кръв,
реката на годините потече...

Врата

преди 2 months 2 седмици

Какво е всъщност времето, какво?
Пред пътната врата едно ветрило,
разтворило над детството крило
и утрото ни тук благословило.

Страници