Поет
С писалка-копие на Дон Кихот той атакува вятърните мелници, притиснат от живота, ала горд, той е един от странните отшелници...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Ноев ковчег
Ще оцелее любовта след бурята ще се клатушкат останките от политиката зад борда всичко ще е мъртво...
Непримиримост
Аз искам да живея просто като тревата и дърветата и като вятър да кръстосвам, и като свещ във храм да светя.
Самотникът
Живея сякаш на безлюден остров, а съм в гъмжилото на град голям. Вратата и душата си залоствам наказвам се – да се опазя сам!
Душите ни са октоподи
Душите ни са като октоподи, които във прегръдка силна се преплитат. Неволно канят дявола притворен да влезе и от любовта ни да опита.
Пустота
В душата ти е безгранично пусто и като в тъмна бездна не съзираш светлина. Измама е това, приятелю, потънал във униние и самота.
По речното течение
Животът е като река! Мнозина в нея осъзнато плуват. А други, случва се така, по речното течение битуват.
Вечните олтари на България
Като пред олтар пред тебе коленича, изстрадана моя Родино! Всичко, което на дълг ме обрича, събрано е само във твоето име.
На София – преродена и вечна
Обичам този град, преминал през възход и изпитания. Създаден във древни времена назад, събрал история вековна и стари предания.
Небесното везмо
Върху коприна извезана шевица като далечен спомен ме прегърна и с ласката на майчина десница детството ми сякаш се завърна.
Приказка за моето време
Сама, като лодка с ръждясала котва ме люшкат водите сиво оловни. За мен морето е бъдеща локва. За вас е курорт и летни купони... Но ето; сезонът изгубил е битка, какво да се прави – природен закон и небитието го тегли с…
Под лунния сплит
Родно небе, искрометни звезди над старата къща. Към натежала лоза вятър плува скришом по гръб, а Луната ме пита: Тини, пак ли на сън се завръщаш? Не – отговарям й аз – този сън е реален – без скръб!