Поезия

Немалката люлееща се зелена пейка
в двора на бъдещо-розовата ми къща
накрая на града по хълма
“гледа” към малка иглолистно-широколистна
горичка. Силно разлистена...

Дъждът измокри.
Студът замрази.
Вятърът скъса.
Слънцето изгори.

Обичам да ми скърца под краката
искрящия и пухкав сняг.
Да звъни във мене тишината
на кристалния снежинков впряг.

Среднощна китара минорно звъни
и лее се песен тъжовна...
Танцуват в забрава пенливи вълни
в прегръдка съдбовно лъжовна.