Къща от обич
Това, за което говориш, прилича на стара къща, пуснала корени в низината. Опитваш се да я отместиш горе на билото с помощта на вятъра и своите здрави ръце.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Картина в пет действия
Защо да чета поетите, когато ти си в снежинките на януари, в кристала на ледените висулки от стряхата, които звънят при докосване, в трептящата топлина зад прозорчето...
Когато – тогава...
Когато в мен... Любовта заживява... Когато сърцето в гърдите тупти... Тогава от мене... Душата изгрява... С Надежда и нови мечти..!
Животът не чака...
Ако днес ти е тъжно и искаш да плачеш... Излей се..! И просто плачи... Споменът днешен не трябва да влачиш..! А утре... С усмивка крачи..!
Може би...
Може би, някой ден ще научим... Урокът на този Живот... И може би, някой ден ще получим... Обичта и спонтанна Любов..!
Всичко има край...
Ако днес си в Ада... Утре ще си в Рай... Животът ни поднася... Всичко... На щастие и болка... Слага край... От себе си ни дава... Но съвсем мъничко..!
Директно в очите...
Аз нямам спирачки... Нито задръжки... Говоря и правя всичко спонтанно... Дори да загубя... Губя по мъжки... За едни е угодно, за други е странно..!
И ето ме тук... Оцелях...
В този Живот... Не успях... Да се правя на клоун и на шут... Какво е дори не разбрах... Да приличам на някой си... Друг..!
Помилвани от чудо
В пространството на поносими рани се движим към целта съвсем сами. Отхвърляме с усилия възбрани, докато светлината прошуми.
Маркъс, момчето на Ели
Завърни се със нея в подарения спомен и в български рай посади си дръвче. Аз въздишка по теб тихичко ще отроня, мое мило английско малко момче!
В парка
Обсебени от слънчев похлупак, край сенчестия мирис на дърветата, броят си часовете в този парк кварталните съдби преплетени.
Лора изпраща войводата Яворов, 1912
Сбогуваш се внезапно и красиво. И нямаш време за прощален жест. Но от къде намери тази сила – да скъсаш лудо тънкото въже...