Електронно списание за литература

Меридиан 27

Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.

Поезия

Което няма име

Помни: ти си това, което се лее, което не успява да се изрече, което пипнешком се търси...

Поезия

Празник

В този празничен ден покоят също е празник на живота, и чувствам спокойно...

Поезия

Химн на свободата

Ние сме пластична материя която се адаптира към различните хронологии, към степените светлина...

Поезия

Жена пред огледалото

Просто стой тук, опитай се да се събудиш, ако е възможно, и ако не, няма значение, спи на брега на твоите петдесет и пет години,

Поезия

Една жена, която те обича

Една жена... Желае те безумно... Лекува те с Душа и със Сърце... Със мисъл те докосва нежно... И иска да е в твоите ръце...

Поезия

В съня

Ще те прегърна нежно във съня... И тиха ще съм. Знаеш колко ми е трудно... Аз все бърборя хиляди неща... Дори когато спя... Искам те безумно...

Поезия

Безтегловност

Нямо кино, картина поредна... Ден намусен, утро в мъгла... Силует без лице и без име... Две ръце и една тишина...

Поезия

И ме боли...

Не искам да усещам, но усещам... И мамка му! Така боли... Опитвам се, да си втълпя, че грешно... Душата ми във тишина кърви...

Поезия

Поетична автобиография

От село съм. Там – много отдалече. От Орешник съм, свито под Сакар. А дядо ми във детството ми рече: Осланяй се на своя си дувар!

Поезия

Дилема

Аз не съм градинарят на Господ. Не поливам библейски цветя. И вратите на Рая – залостени ще намеря, щом грабне ме тя – тази, с черната роба, с косата.

Поезия

Недосънувано стихотворение

Тихо скитам из село с уморени нозе, с изподраскано чело. Тъй сънят ми ме взе и отведе ме в къщи, във един топъл свят. После тихо завръща колелото назад.

Поезия

Покрив

Плете си паяжини времето и трупа залъгалки. Остава в него само семето на истините малки.