Електронно списание за литература

Меридиан 27

Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.

Поезия

Свитък небе

Помислих че е вятърът, а то си бил ти – набързо притичал, без да се озърнеш назад.

Поезия

Моето дърво

Има едно дърво пред моята къща, под което обичайно ти пиша, когато потегля нанякъде или се връщам.

Поезия

Като любов в Тоскана

Завий ме с онзи божествен кръгозор в Тоскана, над водите на Арно, докато се изгубва бледият месец като болна жена от погледа на Църнянски!

Поезия

С вързани очи

В този живот, дето на цирк прилича и на шарена бъркотия, която уморява очите завладял си ме с лекота, разпъвайки шатрата на собствения си дух.

Поезия

Винен танц

Появи се тогава, когато лозата сълзеше, във времето, когато зимните пъпки прекъсват връзките си с ластара. Беше това в онова утро, когато бързах...

Поезия

Dancing stars

Животът – покана за танц от Смъртта. Рядък шанс на Вселенската сцена да бъдеш плът от плътта, кръв, сухожилия, скелет.

Поезия

Най-красивият стих

Разкажи ми най-красивия стих... Онзи, който взривява Вселената! Преди който било е толкова тихо...

Поезия

Сизифов труд

Приветства народът новия ред, изпълнен с красиви химери, с дружно “Ура!” и хукна напред – баира към новия ден да катери.

Поезия

Небе

Крилете свенливо отричат, че някога с тях съм летял. Морето твърди, че е плитко. Небето – че няма олтар.

Поезия

Бяг

За да видя пак пред мен полетата от детство, с онзи цвят зелен и мириса на вечност.

Поезия

Бунтът на белите мишки

Аз съм сблъсък. Аз съм стена. Аз съм усмирителна риза. И онази онази тъга, която във никакви думи не влиза.

Поезия

Небето ще е винаги отгоре

Да помълчим. Да се помолим за света, във който сме родени. Да се сгушим в неговите корени – там никога не е студено.