Бяг

Бяг

Все още на моменти
спомените ми се будят
и рухват монументите
на делничната лудост.
За да видя пак пред мен
полетата от детство,
с онзи цвят зелен
и мириса на вечност.
По тях да хукна бос –
неуловим за всяка грижа.
Забравил вечния въпрос:
Защо... въобще ни има?