Поезия

Старомодно стихотворение за жената

преди 1 година 1 седмица

Не е присъщ за мене
ни котешкия скок,
нито ми трябва стреме
за набези високи.

Пролетно заричане

преди 1 година 1 седмица

Цветята ранни, минзухара късен
не ще опазят пламъчета – да ти светят
през нощите, от самота навъсени,
през дните, между нас увяхнали.

Моята обич ще те посрещне

преди 1 година 1 седмица

Път се вие и се не връща,
дърво край него стои и чака.
Някой напуска праг на къща,
а тя след него се взира в мрака.

Сега

преди 1 година 1 седмица

Ти си някъде, някъде, някъде:
светулка в пазвите на нощта,
глухарче в смеха на ливадите,
пеперуда с танц над цветя.

Морето извора не знае

преди 1 година 1 седмица

Морето извора не знае,
утро с нощ се разминава.
Началото е срещу края,
без огън дим не става.

И сънен, сънена врата отвориш

преди 1 година 1 седмица

И сънен, сънена врата
отвориш в миг внезапен –
в очите ти нахлуе белота
и грабне сънищата златни.

Два портрета

преди 1 година 3 седмици

Пред поглед,
който ме открива,
застанах с непонятен смут.
Мълчи платното на статива.
В ателието – студ.

Песента на душата

преди 1 година 3 седмици

В един прекрасен ден ти се появи.
Неочаквано красиво.
И чувства в мене силни породи.
Божествено, щастливо.

Какво си ти?

преди 1 година 3 седмици

Не знам какво си.
Дали си дар, или изпитание.
Дали си ангел или зло създание.
Но обикнах те повече от себе си дори.

Животът е игра

преди 1 година 3 седмици

Животът е игра между двама.
Още откакто светът бил в заранта.
Игра на канадска борба.
На танци под дъжда.

Страници