Поезия

Естествено, имаше знаци
по дългия път към себе си:
вир с нечиста вода, от която
жадният не смее да пие...

Есента горчиво подрежда своите координати,
към които е прикрепен градът, преуморен
от горещите летни дни и бурните нощи,
необятна мрежа – подобна на нежна паяжина...

Хищни емоции се протягат напред
и гладни, и жадни, и ненаситни.
В лава клокочат, блестят в тъмен лед
и нито за миг не утихват.

Разпадаме се в сенките на слънцето.
Изтляваме с последните му пламъци.
Пада тишината с мрака. Стъмва се.
За изгреви е рано. Твърде рано е.