Усмивката ти

Усмивката ти

Усмивката ти гали в мен доброто.
Разпръсква облаците в сивкав ден.
От нея бодър става и животът.
Усмихнеш ли се, всичко грейва в мен.

Поглеждам я, когато си далече.
Когато много липсваш и боли.
И се усмихвам, ставам пак момиче,
отново озарена от мечти.

Усмивката ти жива аз да зърна.
Да ме обгърнеш нежно със очи.
И силно след това да ме прегърнеш.
Тогава времето ще замълчи...