Поетични меридиани

Крайна простота
която няма.
Там на изток
екзотично време.

Трябва да си проправиш път
като след литания
да излезеш от кръга
на противоречиви желания...

За този свят, мой Боже, на теб съм благодарен –
свят за живот и търсене, създаден.
Изпълнен с отговори скрити, пътища незнайни,
един живот не стига да разгадаеш всички тайни.

Когато умра,
вероятно това ще стане във влак.
Ще оставя леглото си на други нещастници,
упоени от сериалите...