Сбогуване
Сбогувай се с морето. И със навика да храниш неуморните си мисли с притихналите слънчеви разпятия и гъгнещите арии на вятъра...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Гост
По всички пътища околовръст снегът е само зрителна измама... Пълзи денят край мен, ужасно къс, досущ като усмивката на мама.
Амнистия
Не говори за зимата с ненавист и чужди грехове не й приписвай. Снегът е ангел. Той ще те избави от мрака на внезапните ти мисли.
Коя лечебна песен да запея?
Коя лечебна песен да запея, болна ми Българийо, какъв курбан да дам на боговете, за да оцелееш...
Ах, тази любов...
Ах, тази любов която с човка лепи гнездото, а през нощта тайно си мисли: “Колко е тясно!”... Ах, тази любов, която носи троха под крилото, и деня й не стига – категорично – более ужасно!
Откровение
Виждаш ли това море зад мене? Тъй синьо ти изглежда и безкрайно. Но душата ми когато е в летене, е по-широка от морето, и е вярно...
Нека ти разкажа чудни приказки
Нека ти разкажа чудни приказки в извор бистър натопила шепи, от наниз да изнижа светли бисери, да ги разпръсна като бели мисли леки.
Пеят овършани слънчогледи
Пеят разпиляни слънчогледи, съхнат изоставени треви, напукан път принадлежи на вчера и твоят дух по него не върви.
Стъпки в пясъка
Премина дъхавото лято, дните нажежени до червено, отмина врявата по плажове, неспирната всеобща глъчка.
Днес казах ли ти...
Днес казах ли ти колко те обичам? Разбуждам се, а ти си мойта първа мисъл. Пробужда се дълбоката ми нежност и обещава денят да е ефирен.
Под чадъра червен
Напълно безцелно се шляя, неуместно цветно петно, сивия въздух изпълва се в топлия следобед с любов.
Желание
Нарисувай ми вятър, майски ягодов дъх, вместо мак във полето цветен полъх бъди.