Поезия

Докога с опашката на дявола ще си играя?
Не виждам ли колко труден живота е, когато мечтая?
Може би, но как със себе си да се боря?
Как щастието си да заровя?

Стоя по цели нощи сама,
в тъмното раните си броя.
Връщам се в миналото и се чудя кой да укоря,
но с мен единствено споря.

Искам любов,
в която да мога да
вдишам него
и да издишам себе си.

Приготви се да ти липсвам, любов!
Да ме търсиш в сенките зад ъгъла на нашия квартал,
в очите на момичетата около теб,
в точките по роклите им и
разрошени къдрици!