Крайъгълен камък

Крайъгълен камък

Представите за мир са бегли,
какво ли още те гнети:
уж думи на каишка теглиш,
но все от тях си воден ти.
Теб суетата ти е чужда –
парченце плесенясал хляб.
Изписват ти очи – при нужда,
а все за грозното си сляп.
Излъган, ала не излъгал,
устроен си веднъж така:
да бъдеш камъче на ъгъл,
не колос с пясъчни крака.
В ума ти – полог същи –
клякат: зависимост, любов и дълг.
Подпираш портата на мрака
и влиза слънце – рижав вълк.