Гост

Гост

По всички пътища околовръст
снегът е само зрителна измама...
Пълзи денят край мен, ужасно къс,
досущ като усмивката на мама.

Но себе си къде да отведа,
щом чувам, вдъхновено и епично,
как блеят вечно гладните стада
на моя страх: да се сбогувам с всичко.

Където и да съм, оставам гост.
И всяка принадлежност само мит е
към дом и род, или към избор прост:
да бъдеш сам. Но не и беззащитен.

Животът ми не търси сурогат,
не съм и в крак с обществения климат:
с това, което нямам – съм богат,
и съм щастлив с това, което имам...