В прегръдката на времето притихнала,
и сгушена в топъл шал от спомени,
с елек изплетен от тегла, тъга и времената пролетни
завръщам се към мойте корени
към младостта и дните огнени.
Знаеш ли колко пъти съм заспивала със сълзи в очите,
но на сутринта събуждала съм се с усмивка пак.
Готова с нови сили да се боря, да сбъдвам мечтите,
въпреки всички, които услужливо подлагали са ми крак.
