Полет в свободата
Сърце скитник. Между дебри сиви, вълчи ек вещае зло. Пленници сиротни, дишащи неживи в робско кърваво тегло.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Бенковски
Пред теб коленича, мила земльо! Корена ти с кръв ще напоя от сърце си, майчице свещена – ще застана гордо пред смъртта!
Мигове по детските ми пръсти
Мигове по детските ми пръсти, натрупано под ноктите ми време, кожички-секунди, изпокъсани от всичките онези изживени следобеди...
Морето налага брега със юмруци
Морето налага брега със юмруци, оставя следа ‒ синини върху пясъка. Писъци гларусни, режещи звуци увисват, кънтят и изпълват пространството.
Тътне небето
Тътне небето. Отново разперват тъмни кошмари криле от метал. Снарядът се врязва в земята, където асфалтът е спукан, а дъжд от напалм отмива прахта и поглъща срама й...
Подай ми тъгите
Подай ми тъгите. Разнищени рани отново отварят за плячка уста. Нарязвам на ситно, грижливо ги храня и бавно избърсвам праха на деня,
Лудата в парка
Мечтая да съм лудата във парка, която брули клоните след дъжд, и в най-измислената чаша от камбанка да сипвам вино за поредния си мъж.
Слънчоглед
Избери си един слънчоглед неузрял и му дай светлина – ще я следва! Всеки лист залепен върху своя олтар може да е надежда.
Морета
Познавам морета, които тежат върху дъното. Животът във тях е прелял и ги пие отвътре. В душите им хората хвърлят боклука си пътьом и вадят храна от недрата на тяхната същност.
Вариация на дом
Не помня бащиния дом. А щом си спомня – искам да забравя. Когато във сърцето си поглеждам дочувам само тупаници в мрака.
Амфора
Понякога съм сложна като амфора, в която сипват мека медовина. Отвън по мен рисували са хора. До ръбовете стигнаха малцина.
Повтаряйки
Преминаваме живота си повтаряйки думи, музика, цветове...