Поезия

Ех, тази музика на Албинони...
В душата ти простенва струна
и сякаш бял прашец се рони
над рози в грейнала градина.

В Ута – Америка – и къде ли не –
мормоните – и кой ли не – се силят
да напъхат човечеството
в една виртуална информационна банка.

Генералните прогнози не ми се нравят,
не са времена за разходка приятни, ни да се наслаждава човек
на чистия цвят на небето, да чакаш
звездите и локвите да ти говорят...

До малкото охлювче седнала ще остана,
на слънцето искам, на дъждовете да се оставя. Нека те
ми говорят. Недвижна ще бъда. Камъкът
нека ми пее. Взривовете му аз ще слушам...