Морета
Познавам морета, които тежат върху дъното. Животът във тях е прелял и ги пие отвътре. В душите им хората хвърлят боклука си пътьом и вадят храна от недрата на тяхната същност.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Вариация на дом
Не помня бащиния дом. А щом си спомня – искам да забравя. Когато във сърцето си поглеждам дочувам само тупаници в мрака.
Амфора
Понякога съм сложна като амфора, в която сипват мека медовина. Отвън по мен рисували са хора. До ръбовете стигнаха малцина.
Повтаряйки
Преминаваме живота си повтаряйки думи, музика, цветове...
Което няма име
Помни: ти си това, което се лее, което не успява да се изрече, което пипнешком се търси...
Празник
В този празничен ден покоят също е празник на живота, и чувствам спокойно...
Химн на свободата
Ние сме пластична материя която се адаптира към различните хронологии, към степените светлина...
Жена пред огледалото
Просто стой тук, опитай се да се събудиш, ако е възможно, и ако не, няма значение, спи на брега на твоите петдесет и пет години,
Една жена, която те обича
Една жена... Желае те безумно... Лекува те с Душа и със Сърце... Със мисъл те докосва нежно... И иска да е в твоите ръце...
В съня
Ще те прегърна нежно във съня... И тиха ще съм. Знаеш колко ми е трудно... Аз все бърборя хиляди неща... Дори когато спя... Искам те безумно...
Безтегловност
Нямо кино, картина поредна... Ден намусен, утро в мъгла... Силует без лице и без име... Две ръце и една тишина...
И ме боли...
Не искам да усещам, но усещам... И мамка му! Така боли... Опитвам се, да си втълпя, че грешно... Душата ми във тишина кърви...