Морета

Морета

Познавам морета,
които тежат върху дъното.
Животът във тях е прелял и ги пие отвътре.
В душите им хората хвърлят боклука си пътьом
и вадят храна от недрата на тяхната същност.

Познавам морета
погълнали своята мъка.
Дълбоко разпенена болка, която прелива нощес.
Оттеглят се сутрин далеч, към ядрото си мътно,
понякога взели със себе си някой човек.

Познавам морета,
които изглеждат безсмъртни
с цунами вълни след поредния вътрешен тръс.
Издигат тела и поглъщат земята на глътки
да сипят в дълбоката рана разкаляна пръст.

Познавам морета,
които понякога пъплят
в студени вълни върху моята стоплена кожа.
Аз искам в такова море да съм пътник
и то да ме носи, додето си нося живота.