1 книги 5 публикации

Цвета Чукарска

Цвета Павлова Чукарска е родена на 25 ноември 1981 г. в гр. Шумен. През 2002 г. се мести в Бургас, където завършва специалностите “Стопанско управление” (2007 г.) и “Психология” (2008 г.) в Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас.

Започва да пише поезия още на 15 години, насърчавана от разградския поет Дулинко Дулев. Първите й публикации са в разградския вестник “Екип 7” през 2000 г. Впоследствие има публикации в сп. “Море”, но най-вече публикува стиховете си в интернет пространството под псевдонима Agresive . Има публикувани стихове в slovo.bg и litclub.bg.

През 2006 г. участва в творческия колектив на поети, пишещи в мрежата, който издава книгата “Думи в мрежата”.

През 2014 г. Цвета Чукарска се мести в Норвегия, където живее със семейството си. През 2019 г. започва инициатива, която има за цел да запази българската култура и образование в района на Рогаланд, Норвегия. Цвета Чукарска събира екип, с който създават Българско културно сдружение в Рогаланд (Bulgarsk Kulturforening Rogaland), което поставя началото на българско неделно училище в района и организира редица събирания и инициативи за българската общност. Тя двукратно е заемала позицията Председател на Сдружението и активно се включва в културния живот на общността.

От 2023 г. създава авторски сайт, където публикува своите стихове, а през 2025 г. излиза от печат първата й самостоятелна поетична книга “Лудата в парка”.

Библиография

Книги от автора

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Лудата в парка

Мечтая да съм лудата във парка, която брули клоните след дъжд, и в най-измислената чаша от камбанка да сипвам вино за поредния си мъж.

Поезия

Слънчоглед

Избери си един слънчоглед неузрял и му дай светлина – ще я следва! Всеки лист залепен върху своя олтар може да е надежда.

Поезия

Морета

Познавам морета, които тежат върху дъното. Животът във тях е прелял и ги пие отвътре. В душите им хората хвърлят боклука си пътьом и вадят храна от недрата на тяхната същност.

Поезия

Вариация на дом

Не помня бащиния дом. А щом си спомня – искам да забравя. Когато във сърцето си поглеждам дочувам само тупаници в мрака.

Поезия

Амфора

Понякога съм сложна като амфора, в която сипват мека медовина. Отвън по мен рисували са хора. До ръбовете стигнаха малцина.

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.