Мигове по детските ми пръсти

* * *

Мигове по детските ми пръсти,
натрупано под ноктите ми време,
кожички-секунди, изпокъсани
от всичките онези изживени

следобеди на слънце във буркан,
със който се преследва буболечка,
времето се втурва и съм там,
блъскаща в стените ‒ търся нещо.

Ръцете ми порастват и по тях
дните се търкалят като капки,
започвам да живея с тънък страх,
че всичките онези гадно-сладки

моменти на изстинало мълчание,
омесено със грапава надежда,
са сънища, миражи, изтървани
сред вечното ми търсене на “нещо”.

Стискам си ръцете във юмруци,
опитвам се годините да спра,
но те са изменчиви и напускат
през бръчки, кафеникави петна,

минават между пръстите ми, капят,
изтичат до последната секунда.
Живях набързо, чувствам се ограбена,
а вече няма време да се върна.