Поезия

Свири пиано в душата ми.
Клавишите в ехо отекват.
чувам ги ясно в главата ми,
те непрестанно ми шепнат.

Красавиците влюбват се във зверове
и мислят си, че любовта им ги променя,
и пишат съкровени редове,
и посвещават им поема след поема.

Светът в съня, с образи от ежедневието,
отлюспени от него и вмъкнати в нас,
в затъмнените дълбоки ареали,
извиква онези искри, които могат
на прескок да преминат лесно...

Когато спра пред тези същества
и се опитвам да им вляза в кожата,
на брега пред пяната, в която се къпят,
да стана като тях, да ми се удължи врата...