Усилия
Не ми стигат вече усилия, почти никакви сили нямам да съм още стратег на Асирия или левият лакът на Брама.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Не ми стигат вече усилия, почти никакви сили нямам да съм още стратег на Асирия или левият лакът на Брама.
Когато страстно вятърът погали бедрата ми с ръцете си въздушни и пулсът ми в неравни интервали по дланите ми любовта разпръсне...
Град на живи легенди и безсмъртни слова, дишащ в собствен магично-пленителен ритъм, романтични алеи, потопени в една синьо-алена вечност... Мога да я изпитам...
Търкулнали се шумно в коридора, се разпиляха мисли – черни перли, изтръпнали ръцете от умора, се разтопиха сякаш. А латерна...
Можеш ли (само за малко) в нас да повярваш, но истински... Има ли чувства останали под тишината на листите...
Ах, колко съм се смяла с глас преди! Любов от първи поглед? Няма начин! А малко вяра никак не вреди... Сега не мога даже да заплача.
Като творец на любовта обичаш истински една жена. С допир галиш всички сетива и пренасяш ме в любовен свят на крила – мен и моята душа.
От вълна бяла и още шарена, черга изтъках, вплитах от земята, нашата пръст, още и от есента и шума на легендите. Чергата постлах, та да стигна по нея до своите корени.
Зоро ле, мале зорице, де си се скрила сестрице? Зайди у мене у сърце, лек на душа си ми слънце...
Не ще да крее в тъмницата пак! Гръб подпряла в рушащ се зид, че ридае земята й, търсеща как, да изправи народ от немотия превит...
Пъстрошарено вдъхновение ти мое, изпълнено с неземни цветове. Любимото ми Слънце е в лицето твое, настроение на чуруликащо врабче – в сърцето зигзагът не намира място...
Сърцето... грижи го! То има нужда от ежедневна грижа – да го отглеждаш в ръцете, които работят, творят, прегръщат...