Поезия

Покрив

Николай Дялков 8 март 2025

Покрив

Плете си паяжини времето
и трупа залъгалки.
Остава в него само семето
на истините малки.
И ти в една такава истина,
оставаш вечна, мамо.
Черешата сега разлистена
е мъжкото ти рамо.
От нея татко днеска гледа те.
И сбира небесата.
Той пее пак за теб – зад хребета.
Усин Керим – за Ата.
А ти му помниш още песните.
И вино му наливаш.
Пътеките към него тесни са.
Тъгата – каменлива.
Плете си паяжини времето.
И мене в тях оплете.
И под черешата ти взе ме то,
да спирам дъждовете,
че самотата в гръм и мълнии
изсипва се над тебе,
очите ти – две чаши пълни и
аз в тях съм много дребен.
А ти си пак онази, същата –
скроила вечен покрив
в душата си. Да се завръщам
при теб във дните мокри.
И уж сега съм ти опората,
синовното ти рамо.
А скривам цял света на хората
под покрива ти, мамо.

 

За автора

Николай Дялков

Николай Дялков е роден през 1963 г. в Тополовград, където живее. Има две висши образования: машинен инженер и право. Работил е като офицер в системата на МВР, сега пенсионер. Автор е на поетичните книги “Настояще от спомени” (2002), “Постой, Любов” (2013), “И…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.