Николай Дялков
Николай Дялков е роден през 1963 г. в Тополовград, където живее. Има две висши образования: машинен инженер и право. Работил е като офицер в системата на МВР, сега пенсионер.
Автор е на поетичните книги “Настояще от спомени” (2002), “Постой, Любов” (2013), “И понеже рисувах слънца” (2014), “Адресна регистрация: бежанец” (2016), “Нагазване в женски води” (2016), “Шлифер, облечен на голо” (2018), “Последният идалго” (2019), “Вертикален кръстопът” (2020, 2025).
Участвал е със свои стихове в десетки национални и международни сборници и алманаси. Има множество награди от национални и международни поетични конкурси. Негови стихове са преведени на руски, украински, сръбски и испански език. Председател е на Литературния клуб към читалището в Тополовград. Член е на Съюза на българските писатели.
Публикации от автора
Поетична автобиография
От село съм. Там – много отдалече. От Орешник съм, свито под Сакар. А дядо ми във детството ми рече: Осланяй се на своя си дувар!
Николай Дялков8 март 2025
Дилема
Аз не съм градинарят на Господ. Не поливам библейски цветя. И вратите на Рая – залостени ще намеря, щом грабне ме тя – тази, с черната роба, с косата.
Николай Дялков8 март 2025
Недосънувано стихотворение
Тихо скитам из село с уморени нозе, с изподраскано чело. Тъй сънят ми ме взе и отведе ме в къщи, във един топъл свят. После тихо завръща колелото назад.
Николай Дялков8 март 2025
Покрив
Плете си паяжини времето и трупа залъгалки. Остава в него само семето на истините малки.
Николай Дялков8 март 2025
Наточи ми от виното, мамо
Наточи ми от виното, мамо! Напълни остарялата бъклица!
Николай Дялков8 март 2025
Коментари
Добави коментар