Поетична автобиография

Поетична автобиография

От село съм. Там – много отдалече.
От Орешник съм, свито под Сакар.
А дядо ми във детството ми рече:
“Осланяй се на своя си дувар!”

Дувари виждах много аз из къщи,
но думите на дядо не разбрах.
Пораснах. И животът се намръщи –
тогава някак всичко проумях.

Работех сам. И сам си носих кръста.
Зад мене нямах крепостна стена.
Постигнах всичко. Не. Не вдигнах пръста.
Не казах “аз съм някой, ей ме – на”!

И пътя си от село не забравих.
Аз селянин съм – даже и в Париж.
И селския си корен не заравям,
че станал съм надменен, току-виж.

Езика си по градски не завъртам.
Какво ми носи тази суета?
По гробищата често се озъртам –
една за всички тука е пръстта.

Обичам си го пустото ми село!
И хората с напукани ръце!
Онези там, надутите начело,
се хранят пак от някое селце.

Тъй боря се с живота... С триста зора.
И вече май по-скоро да съм стар.
Сред хилядите крепости и хора
осланям се на моя си дувар.