Подай ми тъгите

* * *

Подай ми тъгите. Разнищени рани
отново отварят за плячка уста.
Нарязвам на ситно, грижливо ги храня
и бавно избърсвам праха на деня,

полепнал по скрина, по старите снимки ‒
призраци празни във свят от мъгла.
Изкърпени дрехи и вехти усмивки,
рамкирани в „свърши“, декор от тъга.

Подай ми доброто ‒ ще хвърлям боклука ‒
обелки от минало, днешна умора.
Доставят ми дребна, моментна разтуха
и рязко ме сграбчват, когато се моля

за смелост ‒ да бъда, за смелост ‒ да свърша
със цялото „остро“ и зло на света.
Боклука да хвърля, кръвта да избърша
над раната ‒ мъка. Подай ми солта.