Бездиханно
През мене ти премина ураганно.
Остави ме бездомна, празна, тъмна.
Замръквам тихо бездиханно
и стъпвам по земята – бездна стръмна.
През мене вятърът ще свири
последните акорди на сърцето,
отекнали във празното на нищото,
пригласящи студа на ледовете.
През мене тъмното ще дири път
последната светулка да намери,
до болка впила се във мойта гръд
искра да бъде на сърце без вени.
През мене ти премина ураганно.
Остави ме бездомна, празна, тъмна.
Осъмвам тихо бездиханно
и стъпвам по небето – сянка лунна.