Битие-към-смърт
(по Хайдегер)
Може би не съм напълно ясен,
но животът да не би да е?
Че към смърт е, съм съвсем съгласен,
но не знам дали е битие.
Просто прекосявам безразсъдно
блатото на странния си сън
и в съня мечтая за отвъдното –
нещото, което е отвън.
И отдавна вече под дъжда
не събирам истини назаем.
Просто съществувам в свобода –
в неизвестност-към-какво-не-зная.