Анализи

Някога великият руски писател Достоевски е казал в безсмъртния си роман “Братя Карамазови”, че вечното щастие на цялата цивилизация, построяването на най-великото и бляскаво бъдеще не струват нищо и са по-ненужни и по-отвратителни от бунище, ако в темелите е зазидана дори една сълзица на дете, което не сме утешили и спасили.

Хронологията и библиографските данни за преводи на Яворовата поезия на полски език очертават едно, макар и закъсняло, но представително и пълноценно присъствие на българския поет сред достъпната за полския читател преводна лирика от края на XIX – началото на XX век...

Този текст има амбицията да потърси обяснение на етимологията, дадена в развитие, на появата-на/необходимостта-от именуването на жената в последните поетически творби на Пейо Яворов – трите поеми от цикъла “Царици на нощта”, през развойните процеси както на Яворовата поезия, така и на българския модернизъм, приемайки като основание твърдението, че последният Яворов поетически цикъл има възлово за осмислянето на тези процеси място.

За първи път чешкият читател се среща с името на П. К. Яворов през 1902 г., когато в бр. 4 на най-авторитетното чешко славистично списание “Словански пршехлед” Н. Бойко публикува статията си “Българската литература през 1901 г.” Като проследява литературната продукция у нас през посочения период, авторът споменава и първата стихосбирка на Яворов, характеризирайки поета, заедно с Кирил Христов, като “достойни ученици на най-големия и най-силен съвременен (български) поет П. П. Славейков”.