Анализи

Имало едно време един беден, нещастен и озлобен народ. Добри и трудолюбиви били хората, но уморени и измъчени от тираните. До гуша им дошло от затягане на коланите, мизерия, крадливи и подли като плъхове политици, гавра с тяхното достойнство. И защото това е народът български, упорито вярвал, че чудото, спасението, мистичната помощ свише и магията могат да дойдат само отвън.

Не знам на какво се дължи този странен феномен. Може би, на някакъв неразбираем код, заложен в човешките гени. Фактът, обаче, си е налице. Повечето народи изпитват добродушно снизхождение, състрадателна загриженост или дори някаква особена почит към чалнатите, идиотите, лудите или малоумните по рождение. Пазят ги, хранят ги, грижат се за тях и дори, при някои племена и народи, ги прогласяват за свещени и недосегаеми.

Не бихме могли да разберем напълно отношението на Омир към света, който го заобикаля, неговото понятие за човечност, ако не разгледаме взаимовръзката бог и човек в поемата “Илиада” В древногръцкия епос светът на боговете е художествен паралел на човешкия свят, а човешкият свят намира своя интелектуален завършек в божествения свят.

Щастлив е Йордан Радичков с това мъдро прозрение, което открива, виждайки червените капки кръв, обагрили снежната покривка. Едва ли един ловец би се трогнал от смъртта на гълъба, прострелян от неговата пушка. Разказът “Нежната спирала” не е ловен разказ и не повествува за ловната страст на човека, при която се убива за забавление.