Анализи

Паратекстове и композиционна специфика в книгите на Еса де Кейрош на български език

преди 7 години 1 month

Жузе Мария Еса де Кейрош е един от признатите европейски автори, представители на португалската литература през втората половина на XIX век. Модерен, актуален и звучащ съвременно и в глобалното ни съвремие, талантливият белетрист е издаван в много страни по света...

Издателската и печатарската дейност на Любен Каравелов между 1868-1878 г. в мемоарно-документални и книговедски източници

преди 7 години 1 month

На 24 април 2014 г. в Русе юбилейна научна конференция с международно участие отбеляза 125-годишнината на Регионална библиотека “Любен Каравелов”, 180 години от рождението и 135 години от смъртта на нейния патрон. Тук предоставяме фрагменти от изнесения пред научна аудитория доклад, посветен на издателската и печатарската дейност на Любен Каравелов.

Завръщане по Балкански. Завръщането на Филип Латинович и други

преди 7 години 4 months

Настоящата статия е фокусирана върху проблема за кризисната идентичност на твореца, който се опитва да преподреди своя свят посредством сетивно-визуалните и рационалните когнитивни механизми, които, оказва се, са недостатъчен епистемологичен източник, способстващ за утвърждаването на творческия и личностен идентитет. Особено тук, на ветровитите Балкани, където всяко завръщане е химерно, където всяко пътуване към себе си се доближава опасно до пристигането-в-смъртта.

Трагизъм и възторг в стихотворението “Ний” от Христо Смирненски

преди 7 години 5 months

Творчеството на Христо Смирненски е богато на художествени образи, които отразяват оригиналността, колорита, неповторимостта на епохата. Един роден поет, който дава емоционален израз на социални и исторически събития – това е Христо Смирненски. В неговата чувствителна душа се отразява всяко явление, всеки феномен от историческия живот на българите в епохата от първото и второ десетилетие на ХХ век.

Цветан Марангозов: Фигури на отсъствието

преди 7 години 5 months

Явил се на литературната полоса в края на 50-те с романа “Безразличният” скоро след това Марангозов изчезва от полезрението на литературната критика: тази липса е “документирана” чрез отсъствието му в скрупульозно подредения опис на авторите. Идеологическите лагуни в “големия списък” (Речник на българската литература) са най-отчетливите следи, оставени от нормативната естетика (тая зорка Горгона)…

“Септември” – драматургия на бунта

преди 7 години 5 months

“Еквилибристиката” между мироглед и поетика бе методологическия фундамент на определен вид критика, която си бе присвоила ключа към творчеството на Гео Милев: и тръгваше един “естествен” развой към “реализъм”, увенчан с поемата “Септември”…

Рецепция на (само)жертвата

преди 7 години 5 months

Християнската етика се гради на изискването за саможертва. Това означава, че “жертвата” напълно осъзнава и носи отговорност за поведението си: тя се (само)жертва, тя е жертвоготовна, буквално прочетено (само)убива. Защото, “който изгуби живота си, той ще го намери”.

“Път през годините”: факт и фикция

преди 7 години 5 months

“Рецептивната теория подпомогна изясняването на това защо и как един и същ литературен текст може да значи различни неща за различни хора в различни времена”. В тази връзка обаче питаме защо произведения като “Път през годините” продължаваме да четем предимно като “литература”, а не като историографско четиво…

Епиграфи в “Старопланински легенди”

преди 7 години 5 months

“Старопланински легенди” е образцова творба (в смисъла на Елиът) в родната литература. Нещо повече: в своето надвременно величие тя запълва една празнота – тази на липсващия национален епос. (Нещо, което не можем да твърдим за “Кървава песен”, да речем, въпреки претенциите на автора й).

Ходове на въображението

преди 7 години 5 months

“Животът е сън”... такова е индивидуалното човешко светоусещане и то най-вече за “времето”. Докато всъщност “реалността” е колективно дело на множество умове; така нашето индивидуално възприятие всъщност работи с код – разгадава общата “действителност” “дадена” му уж буквално в сетивата. Сънят е свободен ход на въображението, подобно на метафизиката (или митовете)...

Страници