Анализи

В една великолепна художествена форма, базирана на символистичната поетика, Смирненски пресъздава трагизма в обществото на социалната несправедливост. Всеки стих е проникнат от болка и съчувствие, художествените образи въздействат със силата на обвинение и критика срещу виновниците за човешките драми. Зад фалшивия блясък на светлините в капиталистическия град крещи страданието на обречените.

Жузе Мария Еса де Кейрош е един от признатите европейски автори, представители на португалската литература през втората половина на XIX век. Модерен, актуален и звучащ съвременно и в глобалното ни съвремие, талантливият белетрист е издаван в много страни по света...

Настоящата статия е фокусирана върху проблема за кризисната идентичност на твореца, който се опитва да преподреди своя свят посредством сетивно-визуалните и рационалните когнитивни механизми, които, оказва се, са недостатъчен епистемологичен източник, способстващ за утвърждаването на творческия и личностен идентитет. Особено тук, на ветровитите Балкани, където всяко завръщане е химерно, където всяко пътуване към себе си се доближава опасно до пристигането-в-смъртта.

Явил се на литературната полоса в края на 50-те с романа “Безразличният” скоро след това Марангозов изчезва от полезрението на литературната критика: тази липса е “документирана” чрез отсъствието му в скрупульозно подредения опис на авторите. Идеологическите лагуни в “големия списък” (Речник на българската литература) са най-отчетливите следи, оставени от нормативната естетика (тая зорка Горгона)…