Атанас Далчев работи най-усилено през първите десетилетия на ХХ век и създава едно уникално творчество. Той е от лаконичните автори, които оставят не голямо по обем творчество, но изключително значимо, мъдро, новаторско. Неговата стихосбирка “Прозорец” заявява ярък литературен талант, разкрива визията на един интелектуален поет.
Лирическата героиня на Багряна се опиянява от движението, от преодоляването на пространството, от скоростта и риска. Но пътувайки през света, тя пътува и към мъдростта, и към самата себе си. Скитничеството й носи познание за добро и зло, за истини и заблуди, за стойностите на чуждите земи.
В романа “Железният светилник” Димитър Талев олицетворява преходния период на духовно пробуждане и възраждане в град Преспа чрез богата образна система. Семейството на Стоян Глаушев и Султана, Хаджисерафимовата унука, е емблематично за своето време, защото отразява обобщено важни исторически процеси. В това напредничаво и прогресивно по мисъл и действие семейство се раждат най-новите идеи на епохата – края на ХІХ век.
Романът “Железният светилник” е първият от четирилогията на Талев. Създаден е през 1952 г.; “Преспанските камбани” – 1954 г.; “Илинден” – 1955 г.; “Гласовете ви чувам” – 1956 г. Писателят изразява позицията си по въпроси, които съдбовно засягат него и хилядите му сънародници в Пиринска Македония, където по това време българи провеждат антибългарска политика. Това е причината да се обясни вдъхновението и вътрешната сила на тези романи, които са духовно оръжие в ръцете на автора.
В романа “Тютюн” намира отражение социалната действителност на три десетилетия (след 20-те години на ХХ век). Това дава възможност на Димитър Димов да изгради социални конфликти, особености на класови прослойки и човешки характери, белязани с типичност и строга индивидуалност. Романът е жива картина на времето, което моделира човека според обществените особености и търсения на епохата.
Романът “Тютюн” отразява реалистично социалните проблеми на времето от три десетилетия след 20-те години на ХХ век. Това е време на конфликти между социално богатите и социално бедните. Има експлоатация на труда на работниците, производствените отношения пораждат драмата на човека в тази епоха. И тъй като всеки човек е в активно отношение със социалните процеси, той отразява тяхното развитие.
Цялото творчество на Гео Милев до “Септември” (поемата, за която е арестуван, осъден и заплаща с живота си) е едно пътуване до създаването на тази зряла и граждански ангажирана творба. Идеята за бунта се разработва постепенно в произведенията на Гео Милев, за да получи своята блестяща интерпретация в “Септември”. Експресионистичният поет руши стария свят, за да съгради от отломъците хармоничен и цялостен свят.
В поемата се преплитат противоречиви теми, от които се поражда драматичният патос, бликащ във всеки стих. Трагизъм е философско понятие, което носи смисъла на обреченост, предопределеност поради сблъсък на неравностойни сили. Кървавото потушаване на Септемврийското въстание създава усещане за трагично, което Гео Милев претворява в творбата.
Поемата “Септември” е отпечатана през 1924 г. в сп. “Пламък”, тя е своеобразен художествен отклик на събитията от времето на Септемврийското въстание. Тя е част от септемврийската литература по своята идейно-тематична насоченост...
В Еньовото кафене лястовичка е свила гнездо. Този малък детайл в разказа “Серафим” на Йордан Йовков има дълбоко символично значение. Като майстор на малкия разказ писателят внушава своите идеи чрез словесни образи. Лястовичката е образ символ на доброто, неземната птичка олицетворява вяра и надежда в нещо красиво. Свиването на гнездо е акт на рождество.
