Анализи

Жената – скитница, стихия и вечност

преди 9 години 11 months

Лирическата героиня на Багряна се опиянява от движението, от преодоляването на пространството, от скоростта и риска. Но пътувайки през света, тя пътува и към мъдростта, и към самата себе си. Скитничеството й носи познание за добро и зло, за истини и заблуди, за стойностите на чуждите земи.

Образната система в “Железният светилник” от Димитър Талев

преди 9 години 11 months

В романа “Железният светилник” Димитър Талев олицетворява преходния период на духовно пробуждане и възраждане в град Преспа чрез богата образна система. Семейството на Стоян Глаушев и Султана, Хаджисерафимовата унука, е емблематично за своето време, защото отразява обобщено важни исторически процеси. В това напредничаво и прогресивно по мисъл и действие семейство се раждат най-новите идеи на епохата – края на ХІХ век.

Родът и историята в романа “Железният светилник” от Димитър Талев

преди 9 години 11 months

Романът “Железният светилник” е първият от четирилогията на Талев. Създаден е през 1952 г.; “Преспанските камбани” – 1954 г.; “Илинден” – 1955 г.; “Гласовете ви чувам” – 1956 г. Писателят изразява позицията си по въпроси, които съдбовно засягат него и хилядите му сънародници в Пиринска Македония, където по това време българи провеждат антибългарска политика. Това е причината да се обясни вдъхновението и вътрешната сила на тези романи, които са духовно оръжие в ръцете на автора.

Богатият беден човек в романа “Тютюн” на Димитър Димов

преди 9 години 11 months

В романа “Тютюн” намира отражение социалната действителност на три десетилетия (след 20-те години на ХХ век). Това дава възможност на Димитър Димов да изгради социални конфликти, особености на класови прослойки и човешки характери, белязани с типичност и строга индивидуалност. Романът е жива картина на времето, което моделира човека според обществените особености и търсения на епохата.

Драмата на човека и времето в “Тютюн” от Димитър Димов

преди 9 години 11 months

Романът “Тютюн” отразява реалистично социалните проблеми на времето от три десетилетия след 20-те години на ХХ век. Това е време на конфликти между социално богатите и социално бедните. Има експлоатация на труда на работниците, производствените отношения пораждат драмата на човека в тази епоха. И тъй като всеки човек е в активно отношение със социалните процеси, той отразява тяхното развитие.

“Септември” – поема на гнева, бунта, рушенето и съграждането

преди 9 години 11 months

Цялото творчество на Гео Милев до “Септември” (поемата, за която е арестуван, осъден и заплаща с живота си) е едно пътуване до създаването на тази зряла и граждански ангажирана творба. Идеята за бунта се разработва постепенно в произведенията на Гео Милев, за да получи своята блестяща интерпретация в “Септември”. Експресионистичният поет руши стария свят, за да съгради от отломъците хармоничен и цялостен свят.

Трагизмът и оптимизмът, проблемът за изстраданата вяра в прогреса в поемата “Септември” от Гео Милев

преди 9 години 11 months

В поемата се преплитат противоречиви теми, от които се поражда драматичният патос, бликащ във всеки стих. Трагизъм е философско понятие, което носи смисъла на обреченост, предопределеност поради сблъсък на неравностойни сили. Кървавото потушаване на Септемврийското въстание създава усещане за трагично, което Гео Милев претворява в творбата.

Жертвеният път на възхода

преди 9 години 11 months

Поемата “Септември” е отпечатана през 1924 г. в сп. “Пламък”, тя е своеобразен художествен отклик на събитията от времето на Септемврийското въстание. Тя е част от септемврийската литература по своята идейно-тематична насоченост...

В тъмната кръчма на Еньо една лястовичка свива гнездо

преди 9 години 11 months

В Еньовото кафене лястовичка е свила гнездо. Този малък детайл в разказа “Серафим” на Йордан Йовков има дълбоко символично значение. Като майстор на малкия разказ писателят внушава своите идеи чрез словесни образи. Лястовичката е образ символ на доброто, неземната птичка олицетворява вяра и надежда в нещо красиво. Свиването на гнездо е акт на рождество.

Отношението на Йовков към войната и мястото на човека в нея

преди 9 години 11 months

Отношението на Йовков към войната е реално, защото той взема участие в нея. След обявяването на Балканската война (1912 г.) селският учител Йордан Стефанов Йовков заминава на фронта като командир на рота и участва в боевете край Кайпа, Одрин, Чаталджа, Дойран, които описва в своите разкази. По време на Първата световна война (1915 г.) той е кореспондент на Северния и Южния фронт и пише творби, в които личи неговото естествено изстрадано отношение към войната.

Страници