Анализи

Родината – свръхценност в поезията на Иван Вазов

преди 7 години 5 months

По повод честването на 70-годишния юбилей на Иван Вазов, поетът споделя, че половин век той работи на литературното поприще, прославяйки България. Това е дълъг период и като време, и като отношение на един творец към народната съдба. Точно поради тази причина Иван Вазов е наричан “народен поет” или “патриарх на българската литература”.

Идеята за смъртта като живот в “Хаджи Димитър”

преди 7 години 5 months

Личността на Ботевия литературен герой е свързана с народа, с неговата борба за свобода, поради което има близост между отделния човек и общността. Дори можем да твърдим, че човекът на Ботев принадлежи на своя народ и ако има само една дума, с която може да се характеризира Ботевата поезия, това е борба. Борческото начало, силно и убедително, присъства в творбите, то носи мисията на автора, че само с борба ще се извоюва свободата на този народ.

Образът на спасителя в лириката на Христо Ботев

преди 7 години 5 months

Образът на лирическия герой в това дълбоко проникновено творчество е борец за свобода, но той може да се определи като спасител на народа ни в годините на мрачно робство и безправие. Да се търси спасение от своеволието и беззаконието на поробителя е трудна мисия, но тя може да бъде поверена на най-верните, най-всеотдайните в посвещението си.

Образът на революционера в поезията на Христо Ботев (“Майце си”, “До моето първо либе”, “На прощаване”, “Хаджи Димитър”)

преди 7 години 6 months

В лириката на Христо Ботев личностно и народностно се преливат. Като силно ангажирана с проблемите на времето личност, авторът прави духовен израз на най-актуалните проблеми на своето време в поезията. Историческата съдба на народа се отразява в творчеството му. Интимното и революционното се преплитат, за да зазвучат с особено, колоритно и неповторимо очарование.

Проблемът за свободата в поезията на Христо Ботев

преди 7 години 6 months

Цялото богатство от теми, образи и сюжети в Ботевото творчество, цялата страстност на неговата поезия винаги ни отвеждат към идеята за свободата. За поета тя е мечта, съдба, обреченост, върховен идеал. Темата за свободата прекроява дори и най-интимните, най-нежните, най-горестните му изповеди и ги превръща в едно гневно бушуващо и яростно избликване на любов и омраза, в които душевните сили се напрягат до краен предел, чувствата се превръщат в своите противоположности и смъртта е трагично неизбежен изход от този бурен кипеж.

Изобличителната страст на Христо Ботев в публицистиката (“Смешен плач”, “Политическа зима”)

преди 7 години 6 months

Публицистичното творчество на Христо Ботев заема важно място в литературното му наследство. Като мислещ и прогресивен човек творецът от Калофер залага изключително много на обществената значимост на публицистиката, която формира и защитава позиции, изгражда убеждения у хората. Тя е огнено оръжие във формирането на обществено съзнание...

Идейното израстване на лирическия герой в първите стихотворения на Христо Ботев (“Към брата си”, “Делба”, “До моето първо либе”)

преди 7 години 6 months

В своето творчество Христо Ботев разкрива духовната еволюция на лирическия герой, който осъзнава своето място в обществения живот. Поезията е съкровен израз на преживяванията на човек, който открива смисъла на своя живот в борбата за освобождение на отечеството. Идеята за саможертва като върховен израз на патриотичната нравственост е загатната в първите произведения на Ботев.

Разкъсаният родов космос в “Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников

преди 7 години 6 months

Разкъсаният родов космос е предмет на изображение в цялата творба. Отродените българи – Димитраки, Анка, Злата – не осъзнават порочността на своето мислене. Те приемат, че “европейското” е безделие, липса на морал, външна показност...

Делото на Паисий Хилендарски и неговата “История славянобългарска”

преди 7 години 6 months

Паисий Хилендарски живее и твори на границата на две епохи, поради което неговата книжка отразява на своите страници особеностите и на Средновековието, и на Възраждането. Новаторството на хилендарския монах се изразява в това, че той прозира основните търсения на епохата и ги въплъщава в слово...

Маргиналът: между “Чудак” на Яворов и “Самотният човек” на Борис Христов

преди 7 години 7 months

Характерен и често срещен литературен образ у нас е този на маргиналния (от лат. мarginalis – краен, попаднал в края) човек, който съзнателно или в следствие на дисциплинарна принуда е превърнат в периферен спрямо нормите на социума, в декласиран поради спецификите на индивидуалната му менталност или поради повишената му психо-емоционална рафинираност. Често наблюдаван социален феномен е самомаргинализацията, породена от желание за личностно диференциране и запазване-охраняване на собствената идентичност.

Страници