На латински език сензус (sensus) означава усет (усещане). Поради широкото използване на латинския език в медицината, думата “сетивен” често се заменя със “сензорен”. Същата дума (усет, усещане) на гръцки език е естезия.
От исторически запазени сведения и научни изследвания знаем, че известните родове зографи и резбари дълги години, от поколение на поколение са предавали занаята, който до голяма степен се е оприличавал като семеен. Синовете, чиракували семейния занаят, учели се от бащи и по-големи братя, следвайки стриктно написаните ерминии...
Целта на тази статия е да се разгледат някои основни възгледи по отношение на познанието, тръгвайки от древни философски идеи, оставили отпечатък до наши дни, и допринесли за обогатяването на философската мисъл. По-специално, акцентът е върху връзката между сетивното и рационалното познание –дали те са два напълно различни компонента на човешката психика, или сетивата са прекият източник на познание?
Образът на героя, на Апостола, не знаем дали ни е нужен днес и какъв щеше да бъде, но ние нему не сме никак нужни. Апостолът е невъзможен в нашето безумно време. Време, пропито от невидима и много по-страшна война – там, където злото приема образ на добро.
Галерията от образи в романа “Левски" е положена върху широкото платно на европейските обществено-политически процеси и българската действителност, като характеризирането им непрекъснато се движи между различните амплитуди на героическото, делнично-всекидневното и профанирането на героичното до нивото на бутафорност.
В разнородния и пищен художествен свят на Епопеята съществуват немалко заслужаващи сериозно анализационно усилие значими детайли, защото справедливо известна е аксиомата, че малкото камъче обръща колата, щипката сол услажда гозбата, а „незримият“ щрих поражда необяснимото в литературата. Естествено е тогава подобен избор, който предлага тук оформеното заглавие, да бъде в значителна степен оправдан...
След диспутите около ратифицирането на Истанбулската конвенция, дори в българското консервативно общество се заговори за джендър (gender) извън рамките на академичните и специализирани среди. За съжаление това в голяма степен беше и е дискурсът, който доминира и други събития като ежегодния гей-парад, например...
Да се пише за Иван Вазов във време, когато романът му „Под игото“ вече е издаден от „Жанет 45“ на шльокавица и беше „преведен“ от български на български език, сега, когато България ще отбележи 135 години от началото на Сръбско-българската война, е също толкова трудно, колкото и в реалното време на неговия жизнен и творчески път...
