Лалка Павлова представя задълбочен литературно-критически сравнителен анализ на два романа, посветени на личността Стамболов: “Ангел или Демон” на Александър Томов и “Стефан Стамболов: Воля за държава” на Бойко Беленски.
Да се пише за Йордан Радичков, а още повече да се прави опит за тълкуване на разказите му, е едно огромно предизвикателство. В неговия художествен свят, според Валери Стефанов, реките влачат библейски удавници, а от паметта на талази извират утаени митични представи...
В параметрите на българската и европейската литература от ХХ век творчеството на Дора Габе представлява крупно естетическо явление. Може би затова изненадва фактът, че независимо от почти едновременната поява на двете столетнички – Дора Габе и Елисавета Багряна – литературната критика проявява по-голям интерес към творчеството на Багряна...
Казват, че истинското изкуство се ражда от голяма болка. А болката... тя е като малка белогрива вълничка, шибната жестоко от вятъра и подела от дълбините на морето най-тъмните си предчувствия за приближаващо Зло, което постепенно набъбва като лавина и с огромна унищожителна сила отмъстително се стоварва върху брега.
Елисавета Багряна принадлежи към онези малцина посочени от съдбата творци, чийто талант е забелязан и оценен по подобаващ начин още с първите й публикации – Йордан Йовков съдейства на Лиза Белчева да публикува стихотворенията си “Вечерна песен” и “Защо” в списание “Съвременна мисъл” (1915 г.), а проф. Михаил Арнаудов оценява положително двете й творби в сп. “Съвременник”.
Поемата “Любители на чай” е писана през 1993 – 1994 г., едно изключителни сложно време в новото българско битие, когато старото вече си е отишло, а новото все още няма свое собствено лице...
Лалка Павлова за първата стихосбирка на Людмил Стоянов – “Видения на кръстопът” (книгопечатница “Гутенберг”, С., 1914 г.), написана “в духа на заветите на Символизма” и плод на търсещото съзнание на поета през “замъгления поглед” на преходното време.
Първата проява на българския модернизъм се реализира от литературния кръг „Мисъл”, чиито водещи представители Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров и д-р Кръстев определят новите посоки на българското културно развитие...
Сред поредицата от мъжки имена в потока на символистичната поезия със своя светлина се откроява и една жена – Дора Габе с нейната първа стихосбирка “Теменуги”. Сборникът с лирически миниатюри излиза в издателство “Придворна печатница”, С., през 1908 г. “Теменуги” е първата женска книга в българската литература.
