Утрини

Поетичната книга на Стойка Маринова (Стоя Винар), наречена “Утрини” излиза в неласкави, тревожни и безмилостно неуютни времена за човека и човечеството. Като че ли никога светът не е бил така далеч от Поезията с нейните послания за красота, нежност, деликатност и близост с природата.

Може би тъкмо такива книги като тази стихосбирка ни трябват днес, за да се сепнем и да си спомним: има все още утринни прохладни ветрове, има все още зреещи жита, има примамливо блещукащо море... Има детски смях, мирис на росни цветя и светлина, светлина, светлина...

На добър час на “Утрини”!

От редактора

--------------

* * *

Повикай ме, слънце,
в утрини ясни –
птичи песни да слушам,
по клони с плод натежали.
Ще дойда в полета безкрайни,
кехлибарено зърно налели.
Повикай ме, слънце,
твоята сила да пия,
от билки по ширни поляни.
Венец за здраве да свия
с благи думи избрани.
Ромол на ручей да чуя,
бистра вода да отпия
и отнеса за обич магия.
Със светлина озари ме –
света да прегърна
с любов
от твоята сила родена.
Повикай ме, слънце!

--------------
Художник Йордан Маринов
--------------