Рецензии

Някаква пластична сила има у Марин Бодаков; не зная дали е необходимо да я обуздаваме в литературоведски пранги; от друга страна не ми се ще да изпадаме в лош езотеризъм; мисля че “литературното пространство” (Бланшо) е компромисен идиом, “където” се полага тази “сила”; така връзката между автора и “Творбите” придобива характер на пъпна връв, която не бива да прерязваме...

“Сантиментална география” (от Пламен Антов? авторът е “умъртвен по много сложна процедура…) е с “послеслов” с подзаглавие “Вместо рецензия” (текст касаещ “Висящите градини на България”), “там” Пламен Антов е написал, че рецензията е (по принцип) невъзможна и че пишейки рецензия – получава се нещо друго (есе или стихотворение)...

Каламбур ли е заглавието, което е избрал Георги Господинов? Не може да не се забележи оксиморонната “аура”: все пак “роман” е нещо изкуствено, Литература…, но пък кое е “естественото”? Според Ч. Мутафов “Всичко, което е в кръга на известна закономерност – е естествено…” Естествена е неизмислената фактура на житието, което “тече”; Г. Господинов “разгражда” биографичния архетип (на български интелектуалец) и явно предпочита да чувства по “дилетанстки” реалността…

Книгата на Георги Ингилизов за писателя Христо Карастоянов е особена порода: първото, което тя разколебава в нашата жанрова памет, е представата за литературна анкета, жанр, който бе занемарен в последните години. “Авторството” снове в приятелските разговори между двамата, но по-същественото е да се определи това, което живеем, тук и сега, през погледа на един оригинален писател като Карастоянов, т.е. “живот-ът” по български…