Да, винаги е трудно да споделиш спонтанната сладост от срещата с добрата поезия… особено, ако се напъваш да го правиш с литературоведски инструментариум. Затова най-адекватно в случая е, да цитирам силните места на стихосбирката, както я е подредила Бина Калс. А тя звучи единно, но не поради някаква из/кусурена завера, а поради силния темперамент, който излъчват стиховете й, т.е. има стил в цялата работа.