Рецензии

Думи за новата белетристична книга на Милка Иванова “Приятелят на дон Пабло”

преди 10 години 9 months

Третата белетристична книга на Милка Иванова се появи след сборниците с разкази „Черна кръв“ (2001) и „Пътят на мравките“ (2005, 2006). Тя утвърждава и развива белетристичните постижения на авторката от предишните й сборници в тематика, която днес някои таксуват като ретро, спрямо нагласите на модерния социум. Става дума за т.нар. психологическа проза, която изследва процесите на обезлюдяване на българското село, урбанизацията и всичко онова, което произтича от тях...

Немотата – начало на диалог с отвъд видимото

преди 10 години 9 months

Новата книга на Иван Сухиванов “Нямо кино” е идея за обостряне на сетивата. Защо “нямо” – очевидно при липсата на звук, изобразяването на динамиката, посланието трябва да бъде в по-концентриран вид визуално-жестикурационно сгъстено и разнообразно, за да компенсира отсъствието на една от комплексните страни на езика в потока на знаците, които са тъканта на една творба.

За книгата “Уморен” от Динко Динков

преди 10 години 10 months

Ваньо Вълчев за сборника разкази “Уморен” от Динко Динков. Настоящият текст е прочетен на представянето на книгата в Дом на писателя, Бургас, на 22 октомври 2015 г.

Пътят към ада продължава... през сърцето

преди 11 години 1 month

За поета Ангел Лазов сърцето е най-святото място, в което се запазва родината България. А аленият мак е символ на сиянието за справедливост в душата му. В нея звучи и безсмъртието на победата чрез свещената музика на Бетовен “Ода на радостта”.

Поет на болката и сатирата

преди 11 години 1 month

“Пътят към ада продължава” на Ангел Лазов събира в себе си разнолики по жанр и стил произведения и предизвикват усмивки и насмешки към реалния живот, негодувание и ясно изразени граждански позиции. Когато за пореден път пренаписваме историята си, пътят към ада на живуркането и физическото ни оцеляване продължава. Заедно с изумлението ни, че се намират сили да се надсмеем над несгодите, парадоксите и язвите на обществото.

Хлябът на нашето страдание...

преди 11 години 1 month

Като прашинки, залутани в диплите на битието, са героите на Динко Динков в новата му книга “Уморен”. Персонажите, населяващи краткия разказен сборник, са част от социалната низина у нас. И олицетворяват понятието за малкия човек в литературата ни днес. Неудачници, наркомани, забравени от Бога селски люде...

Морето в уморения човек на Динко Динков

преди 11 години 2 months

Заглавието на книгата навява усещането за умора, обгърнала човека като паяжина и това, което би могло да я разкъса, за да се стигне до спасение, е морето... Море в уморения човек. Морето е сакрално място на ритуала на възкресението... Във всеки уморен човек има по едно море – голямо или малко – колкото е неговата надежда.

За стихотворението “Вечната” на Елисавета Багряна

преди 11 години 2 months

За стихотворението “Вечната” на Елисавета Багряна

“Премълчаното от векове, преглъщано и
заседнало като камък в гърдите на жената у нас,
проговори чрез поезията на Багряна”
Блага Димитрова

Малпенса: топос на събиране и разделяне на човешки съдби в “Полет до Малпенса” от Лъчезар Георгиев

преди 11 години 3 months

Лъчезар Георгиев трудно се разделя със своите персонажи и намира интересен и провокативен начин в края на последния разказ “Героите пристигат на Малпенса” чрез думите на автора, отделени от повествованието, да се сбогува с “повече или по-малко близки на сърцето  му герои: сеньор депутата, Виторио, професора…

“На брега на Лисабон” от Лъчезар Георгиев и/или пребиваване в пространството на елин културен свят

преди 11 години 3 months

Историята на пътеписа в литературата съдържа различни гледни точки и творчески подходи при описанието на дестинациите. Едни от авторите се придържат изцяло към географския подход, други към белетристичния, трети към социално-политическия. Лъчезар Георгиев избира свой начин да ни запознае с интересното и примамливо пространство на Лисабон.

Страници