Рецензии
За стихотворението “Вечната” на Елисавета Багряна “Премълчаното от векове, преглъщано и заседнало като камък в гърдите на жената у нас, проговори чрез поезията на Багряна” Блага Димитрова Стихотворението “Вечната” е…
Анита Коларова4 юни 2015
Рецензии
Лъчезар Георгиев трудно се разделя със своите персонажи и намира интересен и провокативен начин в края на последния разказ “Героите пристигат на Малпенса” чрез думите на автора, отделени от повествованието, да се…
Никола Бенин23 май 2015
Рецензии
Историята на пътеписа в литературата съдържа различни гледни точки и творчески подходи при описанието на дестинациите. Едни от авторите се придържат изцяло към географския подход, други към белетристичния, трети към…
Никола Бенин23 май 2015
Рецензии
Книгата на Марина Владева не е просто сборник със статии, тя е едно ново съгласуване и изживяване на проблематиката, организирана с настроение, с артистичност и с хубави послания. Едновременно с четенето на…
Радослав Радев17 април 2015
Рецензии
Първата книга на Марина Владева “Мостове и крепости на смисъла. Литературнокритически статии и интерпретации на южнославянския роман от ХХ в.” е впечатляващ опит за диалог между културите на Балканите. Структурирането й…
Сава Василев17 април 2015
Рецензии
Заглавието на стихосбирката е “игрово”. Играе си с неясни епиграфи. “Чучелото” етимологира към “кукла”. “Като дете често играех в тази игра…” Забележете “в”, не “на”… При Мира Душкова таланта се състои в това да влиза и…
Иван Сухиванов24 януари 2015
Рецензии
Книгите на Радойнов израстват на сочната почва на Странджа, “духът” на витален паганизъм, който подплатен от сладкодумието на разказвача Радойнов напомня на “апокрифното” евангелие на родната литература “Под…
Иван Сухиванов24 януари 2015
Рецензии
Съществуват непроницаеми книги, постоянстващи в-себе-си, нарцистични перпетуум мобиле херметизиращи парадната си пустота. Такова е, общо взето, академичното изкуство. В романното тяло на “Фани по опасните пътища на…
Иван Сухиванов24 януари 2015
Рецензии
“Нататък в прорезите”[1] – сага за вътрешния стил След “Тектоника”, “Нататък в прорезите” е втората стихосбирка на Петьо Пейчев. Казвам това не за да бележа някаква еволюция на авторовите средства (макар че и такава…
Иван Сухиванов24 януари 2015
Рецензии
В книгата си “Изядената ябълка” Митко Новков е подредил 101 “управителски истории”… Според автора “разказоидите” в книгата са коани. Този “жанр” няма европейско съответствие и е един синтез от притча (но без “поука”)…
Иван Сухиванов24 януари 2015
Рецензии
“И така нататък”[1] от Владимир Шумелов За “изгубената памет за/на поколението” Героите на Владимир Шумелов фиксират, чрез обърканите си битиета това, което авторът иронично би нарекъл “изгубената памет за/на…
Иван Сухиванов24 януари 2015
Рецензии
Някаква пластична сила има у Марин Бодаков; не зная дали е необходимо да я обуздаваме в литературоведски пранги; от друга страна не ми се ще да изпадаме в лош езотеризъм; мисля че “литературното пространство” (Бланшо) е…
Иван Сухиванов24 януари 2015