Педагогика след последния звънец

Педагогика след последния звънец

Това е една книга на педагог-математик, написана епистоларно – под формата на писма до бивши нейни възпитаници. Жанрово бихме я включили в широкия регистър от книги за успеха, книги, в които основна тема е личностното развитие и постигането на успех в живота и бизнеса, на щастие. Такива като на психолога Джим Рон (1930 – 2009) (помните парадоксалната му мисъл „Бедните хора имат големи телевизори, богатите хора имат големи библиотеки“). Дълги-предълги лавици от мотивизационна книжнина (но и книги за духовно усъвършенстване, езотерика и под.), които докато прочетеш, животът ти си отива.

След четиридесетгодишен педагогически опит като математик, Тонка Чанкова издава книга, различна от мотивизационните дрънканици на „световни“ величия; твърде човешка и лична, тя не се държи наставляващо-поучаващо, морализаторски, и в този смисъл не е „формална“ (като отговори на зададени въпроси), защото е родена от любовта и болката към съдбата на своите ученици и защото „всичко, което правя, минава през сърцето ми“. Освен това книгата е искрена, защото изминалите години са доказали едно от най-важните качества в човешките взаимоотношения – приятелството, в случая между учител и ученик, когато учителят е не само преподавател, но и възпитател, близък човек, с когото можеш да споделиш и несподелимото, да потърсиш съвет и опора. Това е и книга-учебник по доброта, всеотдайност, себераздаване, въпреки болките и несправедливостите, които ни съпътстват. Неслучайно авторката следва съветите на Майка Тереза и особено този: „Дай на света най-доброто от себе си“ – едно мото, съпътстващо съзнателното й битие.

Книгата не крие и своята терапевтична насоченост: тя представя различни „рецепти“ за лечение на проблемите, но за да действат, те трябва да се основават на доверието между учител – ученик, възрастен/родител – дете и пр. Превантивната й роля се определя от факта, че дори тези, които не са се сблъсквали с подобни проблеми, след запознаването си с определени случаи ще съумеят да си направят изводи, да се предпазят от допускането на грешки и тяхното повторение.

Няма да скрия, че донякъде подобни книги и изследвания ми изглеждат леко наивно-романтични. Тази е донякъде такава, защото какво друго, ако не мечтател-наивник е педагогът, който търси нови проекции на възпитаниците си, тяхната реализация и щастие в живота. А в това е и чарът, и мисията на истинския учител, останал педагог и след пенсионирането си.

И все пак най-ценното в тази диалогична книга е, че учи подрастващите и вече пораснали деца да общуват – помежду си, с по-възрастните, да разбират своите емоции и чувства и да ги контролират, да вземат правилни житейски решения, да обичат.

Двадесет девет есета под формата на писма-отговори съдържа книгата, плюс едно заключение, което обобщава всичко казано за проблемите на 15–30-годишните. А те се на малко. Ето някои от тях, ако можем да ги групираме тематично: свързаните с интимния емоционален живот – обич, любов, секс, раздяла, брак („Как да преодолея болката?“, „Аз съм един неудачник, пълен отличник“, „За секса на обществени места“, „Как да ги разделя?“, „Да се оженя ли?“, „Обичам циганин“, „Искам да имам много деца“ и др.); отношението родители – деца („Родителите ми не ме разбират“, „Родителите ми се разведоха“, „Майка ми загуби моето доверие“, „Искам да отида на хижа в Родопите сама, с приятели“, „Искам да остана в България“, „Дъщеря ми не ме слуша“ и др.); връзките ученици – учители („Имам много неизвинени отсъствия“, „Да напусна ли училище“); морално-етични и екзистенциални проблеми („Аз наивен ли съм?“, „Целта оправдава ли средствата?“, „Приятелката ми не пази тайна“, „Защо съм лош?“ „Защо съм самотен?“, „Искам да съм забавен – душата на компанията“ и др.); проблеми на физиката, здравето на човека („Мога ли да опитам?“, „Как да отслабна?“, „За алкохола“); проблеми на избора („Искам да живея на село“, „Искам да имам много деца“, „Искам да остана в България“). Писмата не са сухи, не в стилистиката на книгите за успеха и под., написани на един хубав, естествен български език, те вдъхновяват със своите човешки, но и общочовешки изводи, с личните истории (примери) и вплетените някъде илюстративно стихотворения на Ангел Драгов – брат на Тонка Чанкова, която е и редактор на неговите стихосбирки, близък приятел и помощник в живота, в неговите творчески усилия

Трудно е да пишеш за книга, която поучава, без да размахва пръст и да морализаторства, човеколюбива, без да го заявява директно, публицистично насочена, без да е публицистика, но пълна с отношение към младите – в училището и извън него, към техните родители, обществото, народа и всеки от нас поотделно. Докато четеш тази книга с епистоларни отговори, непрекъснато си задаваш въпроси и това е най-важно. Защото животът не е прост сбор от цифри, а сложна конфигурация от идеи, чувства, мисли, които някои наричат съдба. Книга, в която въпросите често са по-важни от отговорите. Позитивна книга. В заключението си авторката обобщава и съветва, казва: „... няма нерешими проблеми. За всичко има решение“. Книга за живота с отворен край.

-------------

Тонка Чанкова. Уроци след последния звънец. Писма до моите момичета и момчета. Изд. „Либра Скорп“, Бургас, 2017.

-------------