Рецензии

Мисията невъзможна

преди 5 години 7 months

Хората се смееха, ръкопляскаха, викаха от радост, коментираха... Имах чувството, че пак съм на 13 години и гледам любимата си “Завръщането на джедаите” от сагата “Звездни войни”.

Доколкото знам, след месец филмът тръгва и на лондонска мисия, по кината в Англия. Ето че можело, значи! Българско кино да се продава добре и в чужбина. За “Мисия Лондон” говоря, да, по книгата на Алек Попов.

Стефан Апостолов – още един изследовател на тракийската трагедия

преди 5 години 7 months

И радостно, и тъжно ми стана, когато прочетох книгата на Стефан Апостолов “Трагедията на тракийските българи след Балканската война” (Либра скорп). Зарадвах се, че още един брат по перо е решил, както сам пише “Именно за тези българи, от Източна Тракия, нашите деди, ще се постарая да изследвам и представя действителността, възможно най-точно и най-обективно, онази трагедия, отпреди 100 години, въпреки Цариградския договор от 29 септември 1913 г.”.

Женският свят и морето (“Родосто, Родосто...” от Севда Севан)

преди 5 години 8 months

Романите “Родосто, Родосто...”, “Някъде на Балканите” и “Дер Зор” са замислени от Севда Севан като трилогия за геноцида над арменците в пределите на Османската империя след Балканската война.

От обич (с обич) към... животните

преди 5 години 8 months

Чета последната (засега) книга на д-р Герго Цонков “Де да можеха да говорят”. Той е известен на читателската публика, защото е издал 18 книги – тази е 19-та, сюжетите на повечето от които са на тематика от или близка до професията му.

Слово за Тракия

преди 5 години 8 months

Заробена, Тракия не е готова за въстание, но Македония предварително се е вдигнала на бунт. Разумът казва не, сърцето - друго и тракийци развяват байряка. Това е урок по българство - брат до брата. Красиво е, когато на сватбарско хоро юнак се хване до брата - страшно е, когато хорото е кърваво.

Една вълнуваща среща със света на книгата: “Деркоски български села. Село Имрихор”

преди 5 години 8 months

Днес вземам отношение към презентацията на тази книга – един истински тракийски летопис не само като българка преди всичко, а и като потомка по бащина линия на странджански бежанци от с. Голям Дервент. В далечната 1880 година те  поемат едно дълго и мъчително преселение към далечна Добруджа, подложени на непрекъснато насилие и изтребление от турски разбойници, пресичащи безнаказано близката граница с българските земи непосредствено след Освобождението.

"Лакуни" от Иван Сухиванов

преди 5 години 8 months

Заглавието грабва с енигматичност и краткост. Лагуни, локуми и други пароними мятат към книгата асоциативните си кукички. Според “Речника на чуждите думи” “лакуна” (“вдлъбнатина”) е: 1. Литер. Липсващо изтрито или повредено място в печатан текст или стар ръкопис. 2. Анат. Малка вдлъбнатина; хлътналост. 3. Празно място, нащърбване или дефект.

Критикът като писател (или в търсене на "изгубения рай" на литературата и/или литературността)

преди 5 години 8 months

Книгата на Иван Сухиванов "Ходове на въображението" (2009) е смисленият и естествено протичащ опит за оцелостяване на критическите късове (за една или друга книга на бургаски или софийски автор), които четяхме във всевъзможни местни и централни издания.

Що е "Маркучология" и има ли тя почва у нас

преди 5 години 9 months

Предложеният на вниманието на широката читателска аудитория научен труд на Денчо Михов “Въведение в маркучологията” проблематизира една от най-табуираните и болезнени теми на нашето ежедневие – проблемите и решенията, свързани преди всичко с отделителната система на човека. В този смисъл изследването, както се разбира от самия му предмет и въпросите, свързани с него, се характеризира на пръв поглед с особено чувство за неловкост. Темата е изключително плодотворна, но и главоболна (за автора), поради което се налага тук да се изтъкне огромното значение, което ще придобие този труд в контекста на автоматизираното и невротизирано ежедневие на човека въобще.

Осемнадесет истории на обикновената лудост

преди 5 години 11 months

И втората книга на Иван Сухиванов “Къси истории”, както и предшестващата я “Лакуни” (2000 г.), е събрана и компресирана. Съставена е от 18 текста (авторът с право е предпочел да не ги нарича “разкази”, а “истории”), с общо звучене, което ги споява в единно цяло.

Най-общо бихме ги разделили на две групи: безсюжетни и сюжетни текстове. В първата група попадат истории като “Дубльорът”, “Тишина”, “Килерът”, “Лудата” и “Среща” (те заемат идеалната въвеждаща част на книгата), а останалите – с много уговорки – ще наречем “сюжетни”. Въпреки немалкото различия, чрез настоящия текст малко или много ще търсим съответните обобщения.

Страници