Морето ражда в творческите дарования разни асоциации: за бунт и хармония, интимна съпричастност, философски търсения, словесни пейзажи, трудова битност и какво ли още не. И, както неведнъж сме отбелязвали, почти няма български автор, който при среща със синия феномен да не остави римуван спомен, пътни наброски, импресия, или разказ.
Препрочитам стиховете на рано отишлия си от този свят Реджеб (1934–1976) и неволно се питам на кой бряг днес би била поезията му. Защото у нас етнически брегове много, а общ български, като обетована човешка земя – ни един. И какво би написал, ако бе свидетел на държава, която не би могъл да си представи. Щеше ли да се роди отново неговото “България”?
Не са много авторките в българската литература, обвързали трайно дарованието си с маринистичната тематика. Сред всички можем да откроим Багряна, Дора Габе, Анна Каменова, Мария Грубешлиева – Балина, Яна Язова, Паулина Станчева... Надя Кехлибарева...
Това е една книга на педагог-математик, написана епистоларно – под формата на писма до бивши нейни възпитаници. Жанрово бихме я включили в широкия регистър от книги за успеха, книги, в които основна тема е личностното развитие и постигането на успех в живота и бизнеса, на щастие.
Неговата поезия пазят в сърцето си стихосбирките “Отсам брега” и “За да има море”. А “Отсам и отвъд” – избрано, 2001 г. стана факт, когато авторът бе отплавал далеч в безвремието. Познавахме се, без да бъдем близки. Но лириката му е достатъчна да ме убеди, че поетът не е умрял, както не може да умре и любимото му море...
Ваньо Вълчев за поетичната книга на Динко Динков “Непоискани дълбини”. Анализ на поезията на Динко Динков, прочетен на премиерата на книгата, на 20 ноември 2017 г. в Дом на писателя – Бургас.
Стихосбирката “Нямо кино” на Иван Сухиванов се издава със съдействието на Община Бургас, което означава, че е спечелила финансиране по Програмата за издаване на книги от бургаски автори за 2015 г. В анотацията на комисията е отбелязано, че това е “концептуална стихосбирка”, че “стихотворенията са пределно изчистени, което говори за зрялост”...
Първата самостоятелна стихосбирка на Лилия Христова със заглавие “Ориса ме Алиса” несъмнено отвежда към приказната история “Алиса в Страната на чудесата” на Луис Карол и нейното продължение “Алиса в Огледалния свят”. Но все пак тя не е тяхна реплика...
Притчата е особен жанр с универсално въздействие върху читатели и слушатели. Ще дам пример с гостуването и презентацията на книгата на Атанас Радойнов “Крайпътен огън” в Македония (Скопие и Охрид) през 2010 г. След представянето на двата му разказа от актьор той започва своето изказване с притча...
