Според историците, в края на XVIII век ислямизацията на покорените народи на Балканския полуостров върви към своето приключване – макар и насилствено, те почти са загубили връзката с родния си език, приели са ислямската вяра и култура, която е навлязла в бита, традициите и обичаите им...
Предпочитана тема в новата българска романистика е историческата – всяка година излизат по няколко произведения, в които авторите, чрез ярки представители на действително съществували личности...
Дори, които не знаят автора, изричат и повтарят тези афористични думи на Нешо Бончев, панагюрския възрожденец, които отдавна са основен морален и същностен принцип на литературното творчество. Само това да беше ни припомнил в новата си, трета поред книга, Боян Ангелов за първия български литературен критик, тя пак щеше да е сред най-отличителните заглавия от златната поредица “Дълг и чест” на издателство “Захарий Стоянов”.
Времето, в което започва да твори Блага Димитрова, е сложно и дълбоко противоречиво време, време, когато поетесата търси адекватен алегоричен поетически език, който да е едновременно прекалено откровен, но и двусмислен, многозначен; да изразява утвърждаващ се вече стил, който същевременно да е предизвикателен, в редица смисли – модерен, на места дори абсурден.
Старите българи са възприемали дома като материално продължение на душата и убежище на семейството, което го предпазва от посегателствата на външни враждебни сили; като лоно на вярата, на традициите и обичаите, съхранявани от векове; като умален модел на Вселената и носител на нейните положителни закрилящи енергии...
Поетът е особено човешко същество. В публичното пространство обикновено го възприемат като мечтател, романтик, който броди в други, различни от земните светове.
Всички съществуващи теории за човека и света, като и всички религии, поставят като основополагащо начало в разбирането си за човека неговия дуализъм – в целостта му виждат съвкупност от тяло и дух, като организмът изпълнява функцията на “инструмент”, с който духът реализира своите висши цели...
Разказите в “Богородични морета” на Динко Динков са всъщност притчи – притчи за хората, обрекли се на морето, притчи за морето, обсебило хората, които го обитават. Мисля, че отдавна не ме срещали такава талантлива книга, всеотдайно и задълбочено изследваща и развълнувано описваща необяснимите и извечни връзки Човек – Море...
Новата книга на поета Йордан Атанасов приковава вниманието на читателя с изненадващото за стихосбирка заглавие “Машина”. Може би защото напоследък, предимно в научните и в техническите сфери, твърде много се говори за изкуствения интелект и неговите възможности...
