Кратък обзор на творчеството и научните интереси на ас. д-р Стефка Попова

Ас. д-р Стефка Попова е съвременен автор със завиден опит в сферата на иконографията, иконописта и сакралната стенопис. Имах честта да й бъда състудент в магистърската си степен в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, гр. Пловдив, специалност “Църковна живопис”. Още от студентските й години в нея личаха отдадеността, силната заинтересованост, отговорността и умението да се задълбочава в работата си, търсенията си и изследователските си интереси. Благодарение именно на тези й изявени качества творческият й път може да бъде определен като изключително плодотворен. Освен в личен творчески план в годините тя се отдава и на преподавателска дейност, като вече повече от десетилетие е преподавател в специалност “Стенна живопис” в АМТИИ, катедра “Изящни изкуства”, гр. Пловдив, и заема академична длъжност “Асистент”. Като носител на научна степен “Доктор” тя има публикации, свързани с нейните изследователски творчески интереси, а именно в сферата на иконографията и обучението по иконопис: “Алтернативни тенденции при обучението по Иконография”, “Иконография на цикъла “Богородичен акатист” в стенната живопис у нас”, “Стенописна декорация на съвременен храм. Традиция и проблеми”, “Използване на стари иконописни техники за позлата в съвременната живопис”.

Ас. д-р Стефка Попова е автор на множество икони, впечатляващи с отлично боравене с иконографските правила и технико-технологични такива за създаване на канонични православни образи. В творчеството й в тази област ясно личат предварителната задълбочена теоретична подготовка, финото й вродено и доразвито в последствие живописно чувство, майсторски разработените детайли и умелото използване на различни техники, свързани с изграждане на иконописна творба. Всичко казано дотук обуславя нейния професионализъм и без съмнение оправдава всяка похвала.

В иконописните си търсения тя обхваща широк диапазон от теми и образи, живописни и композиционни възможности, технологични похвати дори в областта на позлатата, която е и тема на една от публикациите й. В същата публикация та казва: “Виждаме, че традицията на златните фонове има широки граници от началото на IV в мозаечното изкуство, иконописта и до наши дни. Още във византийското изкуство, материала, техниката, образа са средството, чрез което се разкрива Небесното Царство и се възвисяват мислите към Новото Небе. Днес светската живопис, отдалечена от Бога, създава дълбоки озарени пространства, създаващи силни емоционални впечатления.” [1]

В областта на кавалетната сакрална живопис ас. д-р Стефка Попова има творчески изяви във всички съвместни изложби на преподаватели и студенти от АМТИИ, самостоятелна изложба икони, множество изписани храмови икони за иконостаси, които могат да се видят в цялата страна. Тя има участия в Биеналето за църковни изкуства в гр. Велико Търново. Огромен опит за нея й дава и активното й участието в проект на доц. Елена Кантарева-Дечева за реставрация и консервация на Епископска базилика, гр. Пловдив.

Авторската икона на св. преп. Иван Рилски Чудотворец от иконостаса на храм “Св. Възнесение Господне”, с. Чуреково, впечатлява с дълбокия лицеизраз на покровителя на българския народ.

Строг, но благ, в него ние българите виждаме нашия небесен закрилник. Именно като такъв ас. д-р Стефка Попова успява да ни го представи в тази творба. И тук тя показва характерните за творчеството й деликатност в детайлите, мекота в цветовата хармония и професионализъм по отношение на техниката и технологията.

В сферата на сакралната стенопис ас. д-р Стефка Попова показва широки познания и опит като самостоятелни изяви и участия в колективни проекти. От познанството си с нея мога категорично да твърдя, че знанията й в областта на техниките и технологиите в монументалната живопис са завидни. Като творец работещ в тази посока на развитие, тя показва достойнства на професионалист стенописец. Опитът, който трупа в годините, развива творческите и възможности и спомага научната й и преподавателска дейност. Тя изследва в дълбочина проблемите на храмовата стенопис, с които съвременните млади автори, работещи в сакрални пространства се сблъскват. По пътя си всички ние стенописци полагаме големия усилия, за да се справим с даденостите, в много случай недостатъците, на архитектурната среда, в която работим. Част от тях са свързани с осъвременяването на формите, обемите и конструктивните особености, с които съвременните архитекти боравят. Познавайки отлично технологичните правила и начина на каноничното сюжетно разпределение на сцени и образи в храмовата архитектура, както и използването и ролята на декоративно-орнаменталната украса в нея, ас. д-р Попова навлиза в научните си търсения дълбоко, анализирайки трудностите на художника-стенописец при справянето с архитектурно-художествения синтез в съвременните архитектурни сакрални обекти. Тя достига до извода, че с развиващата се съвременна храмова архитектура несъмнено се променя и сюжетно-тематичното разнообразие в стенната живопис. Класическата иконография в църковната сграда, установена след иконоборческия период и придобила облика на богослужебна система е изправена пред предизвикателството да се “подчини” на непредвидимите стилови и конструктивни корекции на архитектурата. Днес развитието на декорацията се разглежда в интердисциплинарен аспект, като синтез между архитектура, изкуство и литургично последование. [2]

Като автор и съавтор на стенописни произведения тя може да се похвали с реализации в храмове като: храм “Св. Николай”, с. Йоаким Груево; храм “Св. Марина”, с. Павелско; стенопис “Стоян Михайловски и Панайот Пипков”, СУ “Паисий Хилендарски” и стенопис “Св. св. Кирил и Методий” в същото училище, и пр., и пр.

Изключително интересен за мен е подходът й в ситуация на необходимост от съчетаване на два различни по смисъл сюжета – църковен и светски. Такъв е случаят с двата стенописа в СУ “Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив, стоящи върху две срещуположни една на друга стени.

Тя умело съвместява два подхода, които в друга ситуация биха могли да бъдат диаметрално противоположни. В светската стенописна композиция художникът стенописец разполага с удобството на голяма свобода и диапазон на творчески възможности, но в сакралната монументална живопис обстоятелствата са далеч по-различни, и там ние стенописците се съобразяваме с църковния канон напълно. Намирам за забележително сполучливо хрумването на колежката ми ас. д-р Стефка Попова да използва маниери и похвати от работата в храмовата стенна живопис и да съумее да ги интегрира в светската такава. В този случай, този й подход обединява две отделни стенописни пана и ги кара да заживеят един и същи живот в преддверието на училището, бидейки едно цяло, макар и разделени.

Двете с нея сме имали щастието да бъдем студенти на доц. Дечко Дечев и доц. Елена Кантарева-Дечева, невероятни творци и преподаватели и контактът с тях несъмнено допринесе, както на мен, така и на ас. д-р Стефка Попова за творческото ни развитие. В този смисъл, работата на ас. д-р Стефка Попова в областта на църковната живопис е несъмнено подплатена с много знания и умения, и това личи в цялостното й творчество в тази област.

Смея да твърдя, че Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, гр. Пловдив, разполага в нейно лице с един великолепен преподавател, творец и, не на последно място, човек.

-----------
Библиография:
[1] Попова, Ст. Използване на стари иконописни техники за позлата в съвременната живопис. В: Пролетни научни четения в АМТИИ, Пловдив, 2023 (под печат).
[2] Попова, Ст. Стенописна декорация на съвременен храм. Традиция и проблеми. В: Пролетни научни четения в АМТИИ, Пловдив, 2017, с. 236 – 243. ISSN: 1314-7005.
-----------