Лалка Павлова за стихотворенията „Душата – I” и „Душата – II” от Кирил Кадийски. Статията е отпечатана в сборника „Духовни вселени”, издателство „Български писател”, 2018 г.
По повод 85 години от рождението на Любомир Левчев. Публикация от книгата на Лалка Павлова “Калейдоскоп”, литературна критика, издателство “Български писател”, 2014 г.
Въпреки че Леда Милева се утвърждава в българската национална класика като един от най-популярните представители на детската литература, стихотворението „Дует” бих определила като своеобразен феномен, защото то може с еднаква категоричност да бъде причислено както към творчеството за деца, така и към поезията за възрастни...
Художествената опозиция „гледам – виждам“ не е нова в българската литература – достатъчно е да си спомним финала на популярното Вазово стихотворение „Отечество любезно“ („... но ний не видим нищо, нам нищо не ни трябва/ доволно е че даваш покривката и хляба...“)...
Съвременните учени определят възрастта на Земята на около 4,5 милиарда години, когато междузвездният космически прах започва да се контрахира (стяга, слива се, свива се) в една от мъглявините на Космоса, постепенно оформяйки протоплазмен диск, който заедно с други планети кръжи около Слънцето...
Темите на писателите ни зад граница неизменно са свързани родината. Писането на Николай Стефанов интерпретира изключително емигрантската тема, но това, да направим необходимото и задължително уточнение, не е емигрантска литература...
Паратекстът на стихосбирката съдържа две ключови думи – „Бог“ и „сянка“ – в които са заложени както теологични схващания, така и лична интерпретация на авторката. Според свещеното писание човекът е сътворен по Божи образ, но не е тъждествен на Бога...
Когато чета подобни книги, първото, което ми идва наум, е онази 17-минутна реч на Мартин Лутър Кинг “Имам мечта” (I Have a Dream), произнесена на стълбите на Линкълн Мемориал във Вашингтон на 28.08.1963 г. пред 200-хилядно множество...
Още от дълбока древност в традициите на всички раси и етноси, в техните религии и вярвания, човекът възприема себе си като умален модел на света, събрал в крехкото си тяло както елементите, съставящи Вселената, така и частица от духа на божественото...
Всеки творец, бил той голям или малък в оценъчния регистър на своите съвременници, притежава поне едно произведение, което прави опит да дешифрира кодовата система на неговата душевност и – задължително! – оставя диря в паметта и емоционалния свят на консуматорите на изкуството...
