Когато заговорим за изкуство, за неговата същност, измерения и предназначение, всички приемаме становището, че истинско изкуство може да се роди само под едно небе – необятното, непокорно и неподвластно никому небе на човешкия дух, неограничаван от идеологеми, социогеми и канони на литературни школи и направления.
В последните десетилетия – края на ХХ и началото на ХХI век – се наблюдава подсилен интерес към философската проблематика, особено в сферата на лириката. Бих определила като особено талантливо постижение в тази област новата стихосбирка на Йордан Пеев „Филантропията на един варварин“...
Пред нас е сборникът със стихове “МОДЕЛИСИМО… и шепот от графита” на Константин Корадов. Съдържа 140 стихотворения. Повечето са написани през извънредно плодовитата за автора 2019 година. Количеството е впечатляващо...
В последните години се открояват резки икономически и социални изменения в живота на хората, което поражда известна несигурност и дори страх от неясното бъдеще, от социални неблагополучия за децата и техните семейства. Проблемът за децата в риск придобива все по-голяма актуалност и овладяването му е сред приоритетите на националната политика по отношение на децата и семействата.
Изкуството, като необходимост от изразяване на духовната същност на човека, полага началото на своята история още с появата на хомо сапиенс и съпътства цивилизационното му развитие до ден днешен, като всяко изкуство подбира най-подходящите за спецификата си изразни средства...
Проблемите за връзката между твореца и адресата на неговото творчество, за конфликта между личността и времето, както и за индивидуалната духовна драма на непризнатия от общността създател на произведения на изкуството, съпътстват битието на човечеството още от най-дълбока древност...
Лалка Павлова за стихотворенията „Душата – I” и „Душата – II” от Кирил Кадийски. Статията е отпечатана в сборника „Духовни вселени”, издателство „Български писател”, 2018 г.
По повод 85 години от рождението на Любомир Левчев. Публикация от книгата на Лалка Павлова “Калейдоскоп”, литературна критика, издателство “Български писател”, 2014 г.
Въпреки че Леда Милева се утвърждава в българската национална класика като един от най-популярните представители на детската литература, стихотворението „Дует” бих определила като своеобразен феномен, защото то може с еднаква категоричност да бъде причислено както към творчеството за деца, така и към поезията за възрастни...
Художествената опозиция „гледам – виждам“ не е нова в българската литература – достатъчно е да си спомним финала на популярното Вазово стихотворение „Отечество любезно“ („... но ний не видим нищо, нам нищо не ни трябва/ доволно е че даваш покривката и хляба...“)...
