Старите българи са възприемали дома като материално продължение на душата и убежище на семейството, което го предпазва от посегателствата на външни враждебни сили; като лоно на вярата, на традициите и обичаите, съхранявани от векове; като умален модел на Вселената и носител на нейните положителни закрилящи енергии...
Поетът е особено човешко същество. В публичното пространство обикновено го възприемат като мечтател, романтик, който броди в други, различни от земните светове.
Всички съществуващи теории за човека и света, като и всички религии, поставят като основополагащо начало в разбирането си за човека неговия дуализъм – в целостта му виждат съвкупност от тяло и дух, като организмът изпълнява функцията на “инструмент”, с който духът реализира своите висши цели...
Разказите в “Богородични морета” на Динко Динков са всъщност притчи – притчи за хората, обрекли се на морето, притчи за морето, обсебило хората, които го обитават. Мисля, че отдавна не ме срещали такава талантлива книга, всеотдайно и задълбочено изследваща и развълнувано описваща необяснимите и извечни връзки Човек – Море...
Новата книга на поета Йордан Атанасов приковава вниманието на читателя с изненадващото за стихосбирка заглавие “Машина”. Може би защото напоследък, предимно в научните и в техническите сфери, твърде много се говори за изкуствения интелект и неговите възможности...
Ас. д-р Стефка Попова е съвременен автор със завиден опит в сферата на иконографията, иконописта и сакралната стенопис. Освен в личен творчески план в годините тя се отдава и на преподавателска дейност, като вече повече от десетилетие е преподавател в специалност “Стенна живопис” в АМТИИ, катедра “Изящни изкуства”, гр. Пловдив...
Рецензия от проф. д-р Цветанка Коловска, АМТИИ “Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив, на книга на базата на защитен дисертационен труд на тема: “Създаване на творчески модели за декориране на съвременен храм при обучението на студенти” с автор Стефка Илиева Попова.
