Новата антологична книга на Ружа Велчева “Буревестник” ни предлага 47 стихотворения, обединени от темата за предизвестената буря – в родината, в света, в човешката душа. Неслучайно в началото й е поетическата проза на Максим Горки “Песен за буревестника”...
Знаем още от текстовете на Библията, че в основата на Божия промисъл за сътворението е заложена любовта и именно от нея произтича всичко останало. Може би точно поради това животът на всеки отделен човек е неразривно свързан с някакъв колектив – семейство, професионална общност, етнос, народ и т.н.
Понятието “алхимия” днес не се свързва само с онази древна наука, чиято цел била превръщането на оловото в злато, а се възприема по-скоро като познание за един универсален дух, обитаващ космоса вътре и вън от човека, който „съживява” онова, което той носи в душата си...
Лирическото творчество на видната македонска поетеса, прозаик, есеист, критик, преводач и редактор Весна Ацевска е разделено на дузина стихосбирки, чиито имена препращат към някои от ключовите аспекти на нейната поетика: Подготовка за представление, Скала за скок, Котва за Ной, Безредие в огледалото, Кула в словото , Столистник, Будност...
В ръцете на интересуващите се читатели е новият сборник на Банко П. Банков “По реката на времето – отзиви и анализи”, изд. “Фастумпринт”, С., 2024 г. Сега в него авторът, чудесен белетрист, е събрал над 50 свои критически текста, писани в различно време и за различни творци: някои от които продължават да са сред нас, а други – преминали в измерението на литературната памет.
Ивайло Диманов не е творец, който се вписва само в определението “поет – бард” като част от т.нар. автори на “изпята поезия”, въпреки че голяма част от живота му е свързана с музиката и китарата. Неговият поетичен свят е многопластов, философски наситен, саркастично язвителен и житейски мъдър.
Българинът (аз бих казала и всеки един човек на нашата планета) днес живее в много по-различни условия, отколкото преди 50 години. Променя се нравствеността, наследена от миналото, руши се ценностната система, подменят се приоритетите в човешкия живот, смекчават се дори някои от националните ни различия и човекът постепенно става гражданин на света, открил своето място далече от родината.
Цикълът “Самотен плувец” съдържа 36 еднакви по своя строеж (4 + 1 стиха) лирически миниатюри с откроено философско съдържание, което в известен смисъл се противопоставя на популярното определение за този жанр: “Кратка поетична форма, в която се изобразява най-често природна картина, и чрез нея се изразява чувство”.
Литературата е отражение на вечността... докосната от интелекта в отредените му от безкрайното време мигове. А поезията можем да оприличим на полет в извисените небесни бездни – ту лазурни от галещите слънчеви лъчи, ту смръщени от хапещата паст на ненужни облаци...
Природата на творческия процес все още е непознаваема за човека. Така, както е непознаваема и природата на любовта. Опитите да се вкара творческият процес в някаква логическа рамка, чрез която да бъде обяснен, се оказват неуспешни.
