Е-списание

Събитията в Беслан и техните горчиви последици дариха по това време германската медийна сцена с изяви и хонорари на безбройно много експерти, специалисти и познавачи на вълнуващото събитие. Армия от журналисти и модератори се надпреварваха кой първи ще осведоми света за най- главното: страшно голямото число на избитите, но малцина бяха тези, които представяха действителната трагична картина с необходимата обективност и безпристрастност. Ако се опитаме да ги сравним с колегите им от бранша, можем да кажем, че те бяха едва ли не като дисиденти сред тях.

Военната победа на империалистическата коалиция срещу Ирак бе обозрима. Въпреки, че иракчани водиха една справедлива отбранителна война, те не можаха за дълго време нито да задържат, нито да унищожат агресорите. Властническата клика на Саддам Хюсеин със системните си брутални и опръскани с кръв репресии в течение на десетилетия беше изключила всички обществени сили, включително и комунистите, които можеха да имат решаващ принос в тази борба като я превърнат в ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА.

Още от началото на окупацията на Ирак, започналите удари срещу американците не престават да бъдат нанасяни. Само през месец август, иракската съпротива извършва 2600 нападения срещу тях. Андрю Терил, професор във Военната академия и специалист по иракските въпроси казва: “ Не виждам никаква светлина на хоризонта. Не вярвам, че въстанието може да бъде разбито. Наблюдаваме само все по – нарастващи и все по – мощни и координирани военни атаки срещу нас. Надигналият се бунт показа способността си да се възобновява и да попълва загубите си от убити. По отношение на американското присъствие, политическият климат става все по-постоянно враждебен”.

В началото на миналото столетие тогавашният президент на САЩ Теодор Рузвелт оповести своето верую “Да говориш любезно и да държиш голямата тояга”. Много скоро се оказа, че “любезността” е гримаса. Обаче, “голямата тояга” стана символ на външната политикa на САЩ. С тази тояга, в началото на ХХ век, янките си осигуриха господство първо над двойния континент /Южна Америка/. Вашингтон е водил тридесет интервенционни войни в “задния двор на САЩ, за да създаде там ред”. Неговият ред!